О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София 27.01.2011
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение в закрито заседание на 25 януари 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр.д. № 677/10 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Р. П. като пълномощник на А. И. Ч. против решението на Пловдивския окръжен съд, постановено на 27.01.2010 г. по в.гр.д. № 3155/09 г., с което е оставено в сила решение № 1761 от 26.06.2009 г. по гр.д. № 2789/07 г. на Пловдивския районен съд, с което е постановено изнасяне на публична продан на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ ПИ № 419, включен в УПИ ІІ- съдебна палата в кв. 17 по плана на[населено място], Ц. градска част и е отхвърлен предявеният от А. И. Ч. против [фирма] иск с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС за заплащане на сумата 6 249 лв., представляваща припадащата му се част от доходите, получени от [фирма] за ползуване на имота за периода 16.12.2005- 16.12.2008 г.
В касационната жалба са развити доводи за недопустимост, евентуално – за неправилност на въззивното решение. Жалбоподателят поддържа, че делбата на процесния имот е недопустима на две основания: като противоречаща на чл. 200 ЗУТ, тъй като има за предмет реално определена част от урегулиран поземлен имот и поради това, че в нея не участвуват всички съсобственици на урегулирания поземлен имот.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК обосновава допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че въпросът дали може реално определена част от УПИ да бъде предмет на съдебна делба, по който се е произнесъл въззивнят съд, е разрешаван противоречиво от съдилищата, а даденото от Пловдивския окръжен съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на решението по гр.д. № 250/07 г. на С. градски съд, решението по гр.д. № 85/09 г. на Габровския окръжен съд/ за които няма данни да са влезли в сила/, решение № 764 от 05.08.1991 г. по гр.д. № 538/91 г. на ВС, І г.о. , решение № 776 от 15.06.1992 г. на ВС, ІV г.о. и решение № 1257 от 11.12.2008 г. по гр.д. № 4945/07 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответникът по касация [фирма][населено място] чрез своя процесуален представител адв. А. Й. в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че не са налице предвидените в ГПК основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество- че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка за наличието на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приема следното:
С влязло в сила решение, постановено на 02.07.2008 г. по гр.д. № 2789/07 г. на Пловдивския районен съд е допуснато извършването на съдебна делба на поземлен имот № 419, включен в УПИ ІІ- съдебна палата, в кв. 17- нов по плана на[населено място], Ц. градска част, с площ 985 кв.м., между съделителите [фирма][населено място], А. И. Ч., В. С. С., К. И. К. и С. Г. К., при права 42/48 ид. части за търговското дружество, по 1/48 ид.част за А. Ч. и В. С., и 4/48 ид. части общо за К. и С. К. До приключване на делото във фазата по извършване на делбата, страните не са представили одобрен инвестиционен проект съгласно чл. 203 ЗУТ за разделяне на допуснатия до делба имот, поради което съдът е счел същия за неподеляем, с оглед на което изнасянето му на публична продан се явява единствения способ за прекратяване на съсобствеността. Въззивният съд е посочил, че във втората фаза на делбата е обвързан от влязлото в сила решение по допускане на делбата, с което със сила на пресъдено нещо са разрешени въпросите относно това между кои лица, при какви права и кои имоти следва да бъдат разделени, поради което в това производство не може да обсъжда доводите за липса на самостоятелен статут на допуснатия до делба имот и оттук – за недопустимост на делбата, които е следвало да бъдат релевирани в първата фаза на делбеното дело.
Повдигнатият в касационната жалба и изложението към нея материалноправен въпрос за това дали е допустима делба на реално определена част от УПИ при действието на ЗУТ, по който се иска произнасяне от касационната инстанция, е неотносим към предмета на обжалваното въззивно решение и поради това не може да обоснове допускането му до касационно обжалване. Както е посочено от въззивния съд, този въпрос е обуславящ изхода на делото в първата фаза на делбения процес и не може да бъде пререшаван. Решението по допускане на делбата се ползува със сила на присъдено нещо както по отношение на имотите, за които е прието, че представляват годен обект на правото на собственост и делбата е допустима, така и по отношение на лицата, между които е налице съсобственост и техните права в съсобствеността. Между страните вече има формирана сила на пресъдено нещо по въпроса дали включеният в УПИ ІІ- съдебна палата в кв. 17- нов по плана на[населено място], Ц. градска част, поземлен имот № 419 е самостоятелен обект на собственост или не, поради което този въпрос не може да се преразглежда от съда във втората фаза на делбата или при обжалване на решението по извършване на делбата.
Освен изложените съображения следва да се посочи, че съдебната практика, на която се позовава касаторът, за да обоснове противоречиво разрешаване на формулирания в изложението материалноправен въпрос, е неотносима към настоящия казус. В представените от него решения е разискван въпросът за възможността при действието на чл. 59 З./ отм./ за придобиване по давност или чрез правна сделка на реално определени части от дворищнорегулационен парцел, докато от доказателствата по делото е видно, че УПИ ІІ – съдебна палата в кв. 17- нов по плана на[населено място], Ц., е отреден по силата на уличнорегулационния план, одобрен през 1982 г. Застроителният и регулационен план за обществени мероприятия няма непосредствено отчуждително действие и не води до възникване на съсобственост, за разлика от дворищнорегулационния план, за който това е изрично посочено в закона. В чл. 76, ал.3 З./ отм./ е предвидено, че сделки с вещноправно действие след откриване на производството за отчуждаване на имота, са недействителни по отношение на инвеститора, а това означава, че до този момент собственикът на имота може валидно да се разпорежда с него. Установената в чл. 59 З. /отм./ забрана за придобиване по давност и чрез правни сделки на реално определени части от дворищнорегулационни парцели не може да се прилага по аналогия и към имотите, групирани в общ парцел с уличнорегулационния план.
По изложените съображение настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, постановено на 27.01.2010 г. по в.гр.д. № 3155/09 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: