О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София, 28.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 10.12.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3970 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД „И. БЪЛГАРИЯ” З., със седалище и адрес на управление [населено място] против определение на Бургаския апелативен съд № 265от 23.07.2013 год., по в.гр.д.№ 187/ 2013 год., с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по искова молба вх. на БОС № 11 553/17.07.2013 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон.
Основно частният жалбоподател възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че в случая е приложимо основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, позовавайки се на отсъствие на доказателства за наличие на образувано дело, решението по което да е от значение за правилното разрешаване на спора, висящ пред Бургаския апелативен съд.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови спиране на производството по в.гр.д.№ 187/ 2013 год. , образувано по подадена от Н. К. Н., чрез адв. К., въззивна жалба срещу решение на Бургаския окръжен съд № 105/11.04.2013 год., по гр.д.№ 1393/2012 год., с което е отхвърлен предявения от същата пряк иск по чл.226 КЗ срещу „И. БЪЛГАРИЯ” З. за сумата 135 000 лв., обезщетение за причинени и неимуществени вреди и 1000 лв. – имуществени вреди от смъртта на сина и –б.ж. на [населено място],Бургаска област- А. Н. К., настъпила при ПТП на 05.09.2011 год., виновно предизвикано от водач на моторно-превозно средство, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното застрахователно дружество, въззивният съд е приел, че в случая е налице връзка на преюдициалност между висящия пред Бургаския апелативен съд правен спор и този, предмет на представената пред БОС искова молба вх.№ 11553 / 17. 07. 2013 год..
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Доводите на въззивната инстанция относно наличието на елементите от фактическия състав на чл.229, ал.1, т.4 ГПК се споделят изцяло от настоящия съдебен състав.
По силата на цитираната правна норма, аналогична на чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/ отм./, производството по делото се спира, когато в същия съд или в друг съд се разглежда дело, решението по което е от значение за правилното решаване на спора.
Тълкувана по правилата на езиковото тълкуване разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК позволява да се приеме, че във всички случаи връзката между делата е на обусловеност помежду им и в този смисъл самото наличие на висящ преюдициален спор е процесуална пречка за разглеждане на обусловеното от същия, друго висящо гражданско или търговско дело.
Следователно обстоятелството, че първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна пряката искова претенция на пострадалата Н., основана на чл.226, ал.1 КЗ единствено по съображения, че с валидно постигнато между последната и „И. БЪЛГАРИЯ” З., [населено място] извънсъдебно споразумение от 03.05.2012 год. ищцата е получила обезщетение за понесените в резултат на смъртта на детето и неимуществени вреди в размер, който по взаимна воля на съконтрахентите урежда изцяло и окончателно отношенията помежду им във вр. с процесното ПТП, обосновава правен извод, че въпросът за действителността на това споразумение, предмет на въведения с искова молба вх. на БОС№ 11553/17.07.2013 год. правен спор е от съществено значение за изхода на висящото пред въззивната инстанция дело за ангажиране пряката отговорност на застрахователя на гражданската отговорност на делинквента М. Н. Н. – трето лице помагач в процеса .
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд, на осн. чл.278, ал.1 ГПК , във вр. с чл.229, ал.1, т.4 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Бургаския апелативен съд № 265 от 23.07.2013 год., по в.гр.д.№ 187/2013 год. за спиране на производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: