1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
гр.София, 28.01. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
ч.гр.дело №67 по описа за 2015 год.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№6897/29.10.2014г. от [фирма], [населено място], срещу определение №741/29.09.2014г., постановено по ч.гр.д. №468/2014г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от [фирма], [населено място], жалба срещу определение №112/08.04.2014г. по гр.д. №285/2009г. по описа на Районен съд – Луковит, и е прекратено производството по делото. Жалбата е адресирана до Апелативен съд – Велико Т.. С определение № 395/19.12.2014г., постановено по в.ч.гр.д. №473/2014г. по описа на Апелативен съд – Велико Т. подадената частна жалба е препратена по компетентност на Върховния касационен съд.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С обжалваното определение е оставена без разглеждане като недопустима подадената жалба от [фирма], [населено място] срещу определение №112 от 08.04.2014г. по гр.д. №285/2009г. на РС – Луковит, с което е отменена наложената обезпечителна мярка – запор върху 30 тона жито, собственост на длъжника [фирма]. Молбата за отмяна на обезпечението е подадена от кредитора ТПК „В.”, който е инициирал производството по налагането й.
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че жалбоподателят няма правен интерес от обжалването – обезпечителната мярка ограничава правната сфера на ответника и нейната отмяна не е в негова вреда.
Отмяната на обезпечението се постановява от съда по молба на заинтересованата страна. Когато ищецът иска тази отмяна, той се отказва от обезпечителната мярка. Съдът постановява отмяната, без да спазва производството по чл.402 ГПК за връчване на препис от молбата, доколкото такъв трябва да се връчи на страната, по чието искане е наложено обезпечението с възможност да подаде възражение. В настоящия случай наложеният запор е отменен по молба на страната, в чиято полза е допуснато обезпечението. След този момент длъжникът може свободно да се разпорежда с вещта без страх, че това разпореждане ще бъде относително недействително по отношение на кредитора, в чиято полза е наложен запорът. Тоест, отмяната не ограничава правната сфера на ответника, а дори е в негова полза. Твърденията в жалбата, че запорираните вещи, които се пазят от кредитора, липсват, нямат отношение към отмяната на обезпечителната мярка, а единствено биха могли да обусловят възникването на отговорност за вреди.
Обжалването от длъжника на определението за отмяна на допуснатото обезпечение е лишено от правен интерес. Наличието на правен интерес е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, за което съдът следи служебно и отсъствието на която обуславя недопустимост на подадената частна жалба. Като е оставил без разглеждане жалбата на [фирма] като недопустима поради липса на правен интерес, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт. Подадената жалба е неоснователна и по изложените съображения обжалваното определение следва да се остави в сила като законосъобразно.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №741/29.09.2014г., постановено по ч.гр.д. №468/2014г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: