1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
гр. София, 28.01.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 2314 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Марина Интернешанъл“ ЕООД – гр. срещу определение от 7. 06. 2018 г. по т. д. № 5928/2016 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав в частта, с която е спряно производството по делото до приключване с влязла в сила присъда на нохд № 127/2015 г. по описа на Окръжен съд – Монтана.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на процесуалните действия. Оспорва се извода на въззивния съд за съществуването на предпоставката по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото, тъй като посоченото наказателно дело не било обуславящо изхода на настоящото дело по иск на дружеството – жалбоподател срещу Община Видин за заплащане на възнаграждение за осъществена охрана на обекти на ответника. В случая отсъствала релевантната връзка на преюдициалност, тъй като подсъдими по наказателното дело били физически лица, между които и бившият кмет на общината; същите били обвинени за резултатни престъпления, при които следвало да се докаже получаването на имуществена облага, а предмет на търговския спор били неизплатени възнаграждения по договори за охрана; наличието и изпълнението на сделките, от които се извеждали спорните материални права на ищеца, подлежали на доказване в гражданския процес с всички допустими доказателства, поради което съставянето и използването на фактурите, във връзка с които били повдигнати обвиненията, не били във връзка с предмета на доказване в настоящото производство. Според частния жалбоподател в случая не намирал приложение чл. 300 ГПК, на който се позовавал апелативният съд, тъй като присъдата по наказателното дело не би обхванала факта на реално изпълнение по процесните договори.
Ответникът по частната жалба Община Видин изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че обжалваното определение е законосъобразно, тъй като е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на делото до приключване с влязла в сила присъда на нохд № 127/2015 г. на Окръжен съд Монтана.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, прие следното.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството по т. д. № 5928/2016 г. на Софийски апелативен съд е образувано по въззивна жалба на „Марина Интернешанъл“ ЕООД срещу решение № 34 от 15. 07. 2016 г. по гр. д. № 574/2013 г. на Видински окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу Община Видин искове по чл. 266 ЗЗД за заплащане на общата сума от 371 538, 30 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за изпълнена работа по договори за охрана на обекти, сключени между ответника и ищеца. В изпълнение на указанията на въззивния съд за отстраняване нередовностите на исковата молба с молба от 11. 01. 2017 г. ищецът е уточнил основанието на исковете и претенциите си по размер, като посочил по кой договор, за кой обект и за какъв период претендира съответното възнаграждение с позоваване на издадени фактури, и представил справка по чл. 366 ГПК.
За да спре производството по т. д. № 5928/2016 г. на Софийски апелативен съд до приключване на нохд № 127/2015 г. на Окръжен съд – Монтана, въззивният съд е приел, че е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 300 ГПК, доколкото по търговския спор с оглед преценката за съществуването на спорните материални права подлежи на установяване осъществяването на охраната по процесните договори на страните и доколкото неизвършването на охраната, предмет на същите договори, е елемент от обективната страна на престъпните състави, за които по наказателното дело е постановена осъдителна присъда.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че обжалваното определение за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Основание за спиране по цитираната норма е налице, когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Касае се до релевантна връзка на преюдициалност, като критерият е дали решението по другото дело би формирало сила на пресъдено нещо от значение за преценката на обуславящите факти. Съгласно последователната практика на ВКС обуславящ изхода на спора характер може да има гражданско дело, наказателно дело или административно дело. При преценката за връзката на преюдициалност с оглед висящо наказателното дело следва да се съобразява нормата на чл. 300 ГПК, съгласно която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че в случая така изяснената връзка на преюдициалност е налице, съответно съществува предпоставката по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото по исковете с правно основание чл. 266 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за изпълнена работа по договори за охрана, сключени между ищеца – търговско дружество и ответната община. Изходът на наказателното дело е от значение за правилното разрешаване на спора за съществуването на притезанията на ищеца – търговско дружество, тъй като по наказателното дело бившият кмет на ответната община, както и представляващите дружество – ищец негов управител и търговски пълномощник са предадени на съд за престъпления – длъжностно присвояване, опит към такова и улесняващи престъпления, между които документни престъпления по чл. 311 и чл. 316 НК във връзка със съставянето и използване на официални документи с невярно съдържание – фактури, сред които и част от процесните, невярно удостоверяващи „извършването на услугата „охрана“ в съответствие с договорите от страна на „Марина Интернешанъл“ ЕООД“. С оглед съставите на документните престъпления, за които са повдигнати обвинения пред съд и е образувано наказателно дело, и правилото на чл. 300 ГПК задължителната сила на присъдата би била от значение за преценката на обуславящото правата на ищеца по чл. 266 ЗЗД изпълнение на възложената работа – осъществяване на охраната на обектите, предмет на процесните договори между страните.
Не се отразява на допустимостта и правилността на обжалваното определение липсата на искане на страните за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като съдът е длъжен да следи за наличието на обуславящо дело и при наличие на такова да спре производството по делото. С оглед доводите на частния жалбоподател следва да се изтъкне, че за обвързността на съда по чл. 300 ГПК няма значение дали се касае за деяние на страната по гражданското дело, или за деяние на трето лице, което е обуславящо за фактическия състав на спорното материално право. Неоснователно в частната жалба се поддържа, че липсва връзка на преюдициалност поради повдигнатите обвинения по наказателното дело за резултатни престъпления, свързани с имуществена облага, и претенциите по търговския спор за неизплатени възнаграждения по договори за охрана. Данните по делото са и за повдигнати обвинения и образувано наказателно дело за престъпления опит към подкуп, улеснени от документни престъпления – съставяне и използване на фактури, съвпадащи със сочените в настоящото производство, с невярно съдържание досежно документираното предоставяне на охрана. Висящото наказателно дело, макар и касаещо документни престъпления във връзка само с част от процесните фактури, има обуславящо значение за фактическия състав на претендираната от ответника отговорност на възложителя за издължаване на възнаграждения за извършена работа по процесните договори с оглед предявените обективно съединени искове по чл. 266 ЗЗД въз основа на съответния договор за посочения от ищеца период. Накрая трябва да се изтъкне, че съществуването на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството е в зависимост от висящността на обуславящото наказателно дело. Поради това обстоятелството, че с решение по внохд № 215/2017 г. на Софийски апелативен съд е отменена присъдата, постановена по нохд № 127/2015 г. на Окръжен съд – Монтана, и делото е върнато на същия окръжен съд за ново разглеждане от друг състав, не е релевантно за наличието на пречката за движение на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение на Софийски апелативен съд за спиране на производството по делото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 7. 06. 2018 г. по т. д. № 5928/2016 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав в частта, с която на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязла в сила присъда на нохд № 127/2015 г. по описа на Окръжен съд – Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: