1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София, 29.01.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1609 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Сдружение „Н. “ против Решение № 17 от 07.01.2014г. по в.гр.д.№ 2137/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО-10 състав, с което е потвърдено Решение № 644 от 31.01.2013г. по гр.д.№ 2387/2010г. на Софийски градски съд, с което на основание чл.284,ал.1т.1 във вр. с чл.284,ал.2 КЗ, Н. е осъдено да заплаща на И. М. К., считано от 01.03.2010г. пожизнено сумата 800лв. месечно, представляваща обезщетение за имуществени вреди от разходи за придружител и болногледач, ведно със законната лихва от 01.03.2010г. върху всяка месечна сума, считано от първо число на месеца до окончателното плащане.
С касационната жалба и допълнението към нея се иска обезсилване на решението като недопустимо, а при условията на евентуалност отмяната му като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и отхвърляне на предявения иск. Становището за недопустимост е обосновано с твърдението за: нередовност на исковата молба – липса на представителна власт на пълномощника по представеното към исковата молба пълномощно и неяснота на обстоятелствената част на исковата молба относно ангажиране отговорността на Бюрото като представително национално бюро по функционирането на системата “зелена карта“ и „ЗЗГОА“ в държавите-членки и като Компенсационен орган; с твърдението, че искът е недопустим, тъй като не е предвидена законова възможност за предявяване на съдебни искове срещу Компенсационния орган /правната уредба на статута на Н. в качеството му на Компенсационен орган предвиждала единствено способ за извънсъдебно уреждане на претенции на увредено лице в изчерпателно изброените хипотези на чл.284 КЗ/; недопустимостта на иска произтичала и от неизпълнение на процедурата по чл.285 КЗ и липса на твърдение на ищеца, че Н. е отказал плащане, водещо до отсъствие на правен интерес. Изложени са и подробни съображения за неправилност на решението. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК и допълнението към него като правни са поставени въпросите: 1/ Правомощията и задълженията на въззивната инстанция при обсъждането на доводите и възраженията и дължимите мотиви; Необсъждане на всички оплаквания /за нередовност на исковата молба, недопустимост на иска срещу Компенсационния орган, недопустимост поради липса на твърдения за неизпълнение на задълженията на Компенсационния орган-т.е. липса на правен интерес, неизпълнение на задължителната процедура по чл.285 КЗ, необсъждане на допустими доказателствени искания, необсъждане на довода за приложимото право, за липса на предявена претенция пред застрахователя или неговия представител, необсъждане на възраженията за съпричиняване, за недоказаност на размера на иска, на тези относно лимита на отговорността, относно лихвата и относно новоузнатите обстоятелства/ в разрез с разпоредбата на чл.236 ГПК в противоречие с цитираната практика на ВКС; 2/ и 3/ Въпросът за допустимостта на воденето на съдебен иск срещу Компенсационния орган – като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и разрешаван противоречиво от съдилищата; твърди се и противоречие на обжалваното решение с Определение № 886 по ч.т.д. 130/2011г. на ВКС, 2 г.о.; 4/ Неуважаване от въззивния съд на допустими доказателствени искания в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата по цитирани съдебни актове; 5/ Дали единствено обезщетяване на увреденото лице в рамките на тримесечния срок представлява изпълнение на задължението по чл.271,ал.1 КЗ, при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК; 6/ Неизследването на приложимото чуждо право и непроизнасяне по този въпрос в нарушение на чл.43 и 44 КМЧП и в противоречие с практиката на ВКС по отменения процесуален закон; 7/Неназначаване на съдебно икономическа експертиза по служебен почин-процесуално бездействие в противоречие с практика на ВКС.
С писмен отговор ищецът И. К. оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Отговор от третото лице-помагач- [фирма] не е постъпил.
За да потвърди решението за уважаването на иска, съставът на САС е изложил съображения, че причина за увреждането на ищеца, довело до 100% трайна загуба на трудоспособност и пожизнена необходимост от чужда помощ, е противоправното поведение на застрахования при гръцки застраховател водач на мотоциклет с гръцка регистрация; че представител на чуждия застраховател на територията на страната е [фирма]; че ищецът е завел щета пред българското дружеството, но претенцията за обезщетяване не е удовлетворена по инструкция на гръцкия застраховател по причина, че съдебният процес срещу виновния водач не е приключил, а в хода на делото е установено, че наказателното производство е прекратено поради изтекла давност за наказателното преследване. Приел е, че са налице кумулативните предпоставки по чл.284,ал.1,т.1 във вр. с ал.2 КЗ за уважаването на иска за имуществени вреди от разходи за болногледач и придружител, чиято необходимост от извършване, период и размер са установени в хода на производството чрез приетите съдебно-медицинска и икономическа експертизи. Мотивирано е, че ответникът е надлежна страна по предявения иск с позоваване на определение № 866/2011г. по ч.т.д.№ 130/2011г. на ВКС, 2 т.о. и че са налице елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на Бюрото като компенсационен орган: увреденото лице пребивава в страната/ чл.284,ал.1 КЗ/, представителят за уреждане на претенции на в България на чуждестранния застраховател – [фирма] е отказал плащане по надлежно предявената претенция и заведена щета /чл.284,ал.1,т.1 КЗ/, застрахователният договор на виновния водач е сключен със застраховател, установен в държавата-членка-Република Гърция; застрахованото моторно превозно средство е с гръцка регистрация – т.е. обичайното му местонахождение е в държава членка, различна от България, и застрахователното събитие е настъпило извън границите на нашата страна в държава членка /чл.284,ал.2 КЗ/.
Становището на състава на ВКС, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване произтича от следното:
Липсва основание за преценка, че съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо, поради което не е налице и служебното задължение за допускане на касационното обжалване в хипотезата на т.1, предл. последно от ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Към исковата молба /л.39/ е приложено пълномощно на адв.Й., което не съдържа сочените от касатора несъответствия /в него изобщо не е описван регистрационен номер на мотоциклет/. Дори исковата молба да съдържа и твърдения, относими към възложената на Н. компетентност по чл.282,ал.3 КЗ, обстоятелствената част на исковата молба /настъпване на пътно произшествие на територията на Република Гърция, при което ищецът е бил увреден по вина на водача на мотоциклета с гръцка регистрация, в който е пътувал и за който е била сключена застраховка „гражданска отговорност“ с гръцки застраховател, и чийто представител за уреждане на претенциите в България – [фирма] е отказал плащане на обезщетението/ несъмнено сочи на ясно заявено позоваване на отговорността, произтичаща от качеството на ответника на Компенсационен орган по чл.282,ал.4 КЗ и чл.284 КЗ, каквото е и еднозначно възприетото от съдилищата основание на предявения иск.
Допустимостта на воденето на иск срещу Бюрото като компенсационен орган и качеството му на пасивно легитимиран ответник в съдебен спор при възникнало задължение по чл.284 КЗ за заплащане на обезщетение на увреденото лице не е спорно нито в правната доктрина, нито в съдебната практика, поради което твърдението за недопустимост на решението, както и искането за допускане на касационното обжалване по втория и третия въпрос от изложението, са неоснователни. Въпросът за допустимостта на иск срещу Н. в качеството му на Компенсационен орган е разрешен и с постановеното по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение № 886 по ч.т.д.№ 130/2011г. на 2 т.о. Изводите в обжалваното решение по този въпрос не са в противоречие, както сочи касатора, а са съобразени със задължителната за него посочена практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК на ВКС, което изключва възможността за допускане на касационното обжалване при поддържаните допълнителни основания по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Налице са и влезли в сила решения /напр. № 681 по в.гр.д.№ 2742/2012г. и по гр.д.№ 305/2010г. на ГК на САС/, с които е ангажирана отговорността на Бюрото за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на увредено лице, на основание чл.284 КЗ – в качеството му на Компенсационен орган.
Доводът на касатора за неизпълнение на процедурата по чл.285 КЗ – липса на предявяване на претенцията пред Компенсационния орган от ищеца е приет от въззивната инстанция за неоснователен с позоваване на цитирани писмени доказателства. Когато въпросът за допустимостта на иска е въведен пред инстанциите по същество и те са изложили съображения по него, то произнасянето на въззивния съд подлежи на проверка от ВКС при наличието на основната и допълнителните предпоставки на чл.280,ал.1 ГПК. Правен въпрос относно приетото за установено изпълнение на процедурата пред Компенсационния фонд не е формулиран. Липсва и основание за преценка за евентуална недопустимост на обжалвания акт по разрешаването на този въпрос, което изключва и допускането на касационното обжалване за служебна проверка за наличието на такъв порок.
Тълкуването на разпоредбата на чл.271,ал.1 КЗ, към която препраща текстът на чл.284,ал.1,т.1 КЗ не провокира противоречива практика и искането за допускане на касационното обжалване по поставения пети въпрос при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК е неоснователно. Въпросът е поставен хипотетично, тъй като въззивната инстанция ясно е посочила, че представителят на чуждестранния застраховател на виновния водач е отказал плащане на обезщетението т.е. прието е, че е налице „произнасяне по претенцията” по смисъла на чл.271,ал.1 КЗ.
Първият, четвъртият и последният въпроси нямат характеристиката на правни, а са твърдения за процесуални нарушения, които дори да са допуснати от въззивната инстанция, не могат да заместят изискването за от надлежно формулирано общо основание за достъп до касационното обжалване.
Искане за изследване на чуждото материално право /гръцкия материален закон/ е поставен във въззивната жалба без изложени ясни съображения за такава необходимост, при положение, че пред първоинстанционния съд е била представена в превод извадка на Кодифицирания закон 489/1076г. на Р.Гърция относно задължителна отговорност гражданска отговорност при пътно транспортни произшествия, застрахователният договор и ОУ към него /последните- съдържащи 140 страници/. При това положение шестият въпрос е формулиран теоретично – без да е обосновано неуважаването на искане по чл. 43 КМЧП с конкретна нужда от съпоставяне на текстове от материалния закон и ОУ към договора, съдържащи препратки към кодифицирания закон № 489/76г. При положение че заявеното пред въззивната инстанция не е било аргументирано с ясни доводи за приложимост на правни норми, различни от тези, съдържащи се в приетия по делото превод, допускането на касационото обжалване по въпроса е безпредметно.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за производството- сумата 1 800лв. по представения договор за правна защита и съдействие от 24.03.2014г., в който е отразено плащането на договореното адвокатско възнаграждение в брой.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 17 от 07.01.2014г. по в.гр.д.№ 2137/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО-10 състав.
Осъжда Н. бюро на българските автомобилни застрахователи, [населено място], [улица] да заплати на И. М. К. от [населено място], [улица],вх.А,ет.3 сумата 1 800лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2