4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 61
С., 03,02,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 27 януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 2263 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х.-Х. АД-Ст.З. против решение № 36/4.02.2013 г. по в.т.д. № 299/2012 г. на Великотърновски АС, с което се потвърждава решение № 31/31.07.2012 г. по гр.д. № 343/2009 г. на ВТОС, с което се: 1. Приема за установено по предявеният от ответника МЗ Б. О.-К. срещу касатора инцидентен установителен иск по чл.124,ал.1,предл.2 ГПК, че спогодбата от 15.11.2001 г. между страните и К. З.-Х.-Ст.З., е действителна., 2. Отхвърля предявеният от касатора против МЗ Б. О. иск по чл.79,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 32 563.38 щ.д., представляваща част от цената на обособена част по приватизационен договор от 14.04.2000 г. с падеж 14.04.2004 г.-неплатен остатък от трета разсрочена вноска по приватизационния договор, като неоснователен. Решението е постановено с участието на трето лице-помагач на ответното О.-М..
Ответното О. е подало отговор, че не са налице основания за допускане, и че жалбата е неоснователна, като претендира за разноски по представен списък.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните два въпроса: 1.Обхващат ли СПН и забраната за пререшаване на спора и преюдициалните правооотношения и факти, когато те са обхванати от предмета на иска?, 2. Когато между същите страни са възникнали няколко спора, по един и същ правопораждащ факт и по някой от споровете вече има влязло в сила решение, следва ли, че спорът относно правопораждащия факт е решен окончателно или съдът, разглеждащ висящия спор има право на собствена преценка? Твърди се, че е налице приложно поле по чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, както и недопустимост на решението в частта му по инцидентния установителен иск. Всъщност поставените от касатора въпроси касаят ИУИ.
С обжалваното решение е прието следното:
С договор от 14.04.2000 г. М. на икономиката продава на МЗ Б. О. обособена част от имуществото на Х.-Х. АД-Ст.З.. Съгласно т.6 купувачът заплаща цената на ищеца в следното съотношение: 30% с банков превод и 70% с всички платежни средства допустими в приватизацията по действащото законодателство към момента на плащането.
На 15.11.2001 г. е сключена тристранна спогодба между купувача О., бенефициера Х.-Х. АД и мажоритарния собственик на капитала на това дружество К. З.-Х.. С нея страните са се задължили да не оспорват валидността на продажбата, предоговорили са условията за заплащане на цената при прилагане на чл.8,ал.7 ЗОСОИ, т.е. изцяло отменят и заменят първоначално договорените.
С анекс от 4.09.2002 г. страните по спогодбата са приели схема на разсрочено издължаване на остатъка.
С два приемо-предавателни протокола от 11.05. и 4.40.2001 г. МИ е приело предоставените от ответника компенсаторни записи, както и компенсационен бон, като извършено плащане по т.6 и т.5.2 от приватизационния договор.
А. с три констативни протокола от 2002 г., 2003 г. и 2005 г. приема извършените от ответника плащания с непарични средства, като валидно плащане по приватизационния договор.
По инцидентния установителен иск за установяване действителността на спогодбата. Съдът го е приел за допустим-искането е направено с допълнителния отговор, тъй като оспорването е с доп.искова молба-чл.373,ал.2 ГПК, а неучастието по делото на третата страна в спогодбата-К., има значение само относно липсата на СПН спрямо него. Искът е приет за основателен, с оглед съдържанието на спогодбата, непротиворечие с чл.8,ал.3 и 7 ЗСОИ, тъй като валидността на плащането се установява от двата приемо-предавателни протоколи на МИ и трите констативни протоколи на А.. Спогодбата не е сключена при липса на причина или кауза-ищецът цели да получи цената в по-кратки срокове, а ответникът да плати по-малко. Правото на купувача да плати с непарични средства произтича от приватизационния договор-т.6, а не от чл.8,ал.7 ЗОСОИ посочен в спогодбата. В т.ІІ.1 на спогодбата страните приемат, че вече е налице валидно плащане на част от цената чрез платежни средства.
Главният иск е отхвърлен изцяло, тъй като плащането с непарични средства е валидно съгласно договора-т.6 и спогодбата-т.ІІ.1, където страните приемат, че вече е налице валидно плащане и чрез платежни средства.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
1. По ИУИ
Поставените от касатора въпроси се отнасят до допустимостта на този иск. Но той не се позовава на вече постановен диспозитив в предишни решения за заплащане на други части-вноски от цената по приватизационния договор. Дори и да има произнасяне в мотивите, това становище не се ползва със СПН. По нашето право мотивите не се ползват със СПН. Отделно от това, при уважаване на частичен иск, предмет на СПН може да бъде само предявената част от вземането.
Решението по този иск няма вероятност да е недопустимо. Съгласно чл.212 ГПК в отговора на исковата молба ответникът може да поиска съдът да се произнесе в решението си и относно съществуването или не на едно оспорено правоотношение, от което зависи изхода на делото. При двойната размяна на книжа в производството по търговски спорове, ответникът може да поиска това и с допълнителния отговор. ИУИ може да бъде предявен устно, а дължимата държавна такса не е относима към формата на предявяване на иска и може да бъде събрана допълнително.
2. По главният иск
Всъщност по този иск няма формулирани въпроси, а само доводи за нарушение на чл.12 ГПК и от тук противоречие с ТР 1/2001 ОСГК.
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва решението по този иск от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
Следователно, приложното поле се определя не от решението, а от конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, изведен от него, който е общото основание за допускане на касационната жалба, а в случая то не е посочено от касатора.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 36/4.02.2013 г. по в.т.д. № 299/2012 г. на Великотърновски апелативен съд .
Осъжда Х.-Х. АД- Ст.З. да заплати на МЗ Б. О.-К. сумата 300 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: