О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София, 30.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 22.11.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2194/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№2194/2017г.,подадена от М. А. М.,чрез адвокат В.З.,против решение №262/20.10.2016г. на Окръжен съд,гр.Д.,постановено по в.гр.д.№734/2015г. по описа на същия съд,с което се:
обезсилва решение №90/07.09.2015г. по гр.д.№130/2014г. по описа на Районен съд,гр.Т.,в частта,с която са отхвърлени исковите претенции на А. А. А. и А. А. Х. за прогласяване нищожността на извършената покупко- продажба,обективирана в нотариален акт №46/2014г.,като на основание член 129,ал.3 връща исковата молба по отношение на тези искови претенции прекратява производството по делото,
-обезсилва решение №90/07.09.2015г. по гр.д.№130/2014г. по описа на Районен съд,гр.Т. в частта,с която се обезсилва договор за покупко-продажба,обективиран с нот.акт №46/2014г. до размер в частта му над 5/9 идеални части,поради недопустимост на същото,
-отменя решение №90/07.09.2015г. по гр.д.№130/2014г. по описа на Районен съд [населено място] в частта,с която се намалява на основание член 30,ал.1 ЗН,дарението,извършено от наследодателя А. М. А.-поч.19.03.2013г.,обективирано с нотариален акт за дарение на недвижимия имот №58,том ІV,рег.№5370/,дело №754/2008г. на нотариус Д. П.,с район на действие Районен съд,Т.,в полза на М. А. М. до размер на 5/9 идеални части и възстановява запазената част на А. А. А. и А. А. Х. от наследството на А. М. А.-поч.19.03.2013г., в нотариален акт за дарение №58/2008г. в размер на 4/9 идеални части,като вместо това е постановено:
-намалява на основание член 30 ЗН,извършените дарения,обективирани в нот.акт №58/2008г.,извършени от наследодателя А. М. А.-поч.19.03.2013г.,в полза на М. А. М.,като възстановява запазената част от наследството на А. М. А.,в размер на 18 012,90 лева,и осъжда М. А. М. да заплати на А. А. А. сумата от 9006,45 лева,необходими за допълване на запазената й част от наследството на А. М. А.,както и да заплати на А. А. Х. сумата от 9 006,45 лева,необходими за допълване на запазената й част от наследството на А. М. А.-поч.19.03.2013г.,и
-потвърждава решение №90/07.09.2015г. по гр.д.№130/2014г. по описа на Райнен съд [населено място],в частта,с която отхвърля исковите претенции,предявени от А. А. А. и А. А. Х. за прогласяване нищожността поради липса на съгласие на извършените дарения,обективирани в нотариален акт №58/2008г.
Предмет на касационната жалба на М. А. М. е въззивното решение,в частта му,с която се намалява на основание член 30 ЗН,извършените дарения на недвижими имоти,обективирани с нотариален акт №58/2008г.,извършени от наследодателя А. М. А.-поч.19.03.2013г.,в полза на М. А. М.,като възстановява запазената част от наследството па А. М. А.,в размер на 18 012,90 лева,като се правят оплаквания,че в тази му част въззивното решение е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон,на съществени процесуални нарушения и е необосновано,и се иска неговата отмяна в тази му част.
Ответниците по касационната жалба А. А. А. и А. А. Х.,чрез пълномощника си адвокат А.М.,в депозирания по делото писмен отговор,считат жалбата за неоснователна и молят да бъде оставена без уважение.
Постъпила е насрещна касационна жалба вх.№110/09.01.2017г.,подадена от А. А. А. и А. А. Х.,против горепосоченото въззивно решение,в частта му,с която се обезсилва първоинстанционното решение,в частта на последното за отхвърляне на исковите претенции предявени от А. А. и А. Х. за прогласяване нищожността на покупко-продажба,обективиран с нотариален акт №46/2014г.,като на основание член 129,ал.3 ГПК връща исковата молба по отношение на тези искови претенции и прекратява производството по същите,като се правят оплаквания,че решението в тази му част е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна в тази му част.
Ответникът по насрещната касационна жалба М. А. М.,чрез пълномощника си адвокат В.З.,в депозирания писмен отговор на жалбата,счита същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
По жалбата на М. А. М.:
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че А. А. и А. Х. са предявили искови претенции с правна квалификация член 30,ал.1 ЗН,с твърдения за нарушаване на запазената част от наследството на общия им наследодател А. М. А.-техен баща,на всяка от тях,с оглед на извършените от последния дарения в полза на техния брат –ответника М. А. М.,като е установено по делото ,че ищците са низходящи на наследодателя А. М. А.,и попадат в кръга на наследниците,на които законът гарантира запазена част от наследството,арг. член 28,ал.1 ЗН.Съдът,във връзка с определяне разполагаемата част на наследодателя,както и размерът на запазената част на наследника,е посочил,че съгласно член 31 ЗН,следва да се образува маса от всички имуществени права принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му,като се извадят задълженията и увеличението на наследството по член12,ал.2 ЗН,след което се прибавят към нея даренията на недвижимите имоти,според стойността им по време откриване на наследството,и съобразявайки всичко това е определил активите на наследството и тяхната пазарна стойност ,съобразно данните по приетата СТЕ и допълнителна такава,възприета без възражения от страните.При съобразяване на разпоредбите на ЗН-член 29 и член 31 ЗН,след направените изчисления в тази връзка,съдът е стигнал до извода,че е налице, с извършеното разпореждане от наследодателя превишение,т.е. запазената част е накърнена,с оглед на което извършените дарения подлежат на намаление и запазената част следва да бъде възстановена.Съдът е посочил,че доколкото предмет на даренията,чието намаляване си иска, са недвижими имоти,следва да се съобрази наличието на предпоставките на член 36 ЗН за връщане на имотите в наследствената маса,като е стигнал до извода,че тази разпоредба в случая е неприложима,тъй като е налице последващо валидно разпореждане-прехвърлянето на тези имоти на трети лица,по силата на нотариален акт №46/2014г.с който М. А. М. продава тези недвижими имоти на Г. М. А.-Х. и Е. М. А.,за които дължимото намаление на извършените дарения няма действие по отношение на тези последващи приобретатели на имотите,до успешно провеждане на иска за отмяната им по член 37 ЗН.Съдът е стигнал до извода за основателността на заявените искови претенции с правно основание член 30,ал.1 ЗН,за намаляване на извършените дарения с нот.акт №58/2008г.,до размера необходим за допълване на запазените части на ищците,поради невъзможността за връщане на дарените имоти в наследствената маса,като последните бъдат възмездени от надарения в случай ответника М. А. със сумата,която всяка от ищците би получила от наследството на общия наследодател,при условие че даренията не са извършени.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част,касаторът твърди/цитирам/:
„Считаме ,че обжалваното решение е неправилно необосновано,като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила,като съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е:от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,както и рашаван противоречиво от съдилищата.”
като моли обжалваното решение за бъде допуснато до касационно обжалване по посочените в няколко пункта въпроси,отнасящи се до задължението на въззивния съд да следи за допустимостта на обжалваното решение и нередовността на исковата молба,поради противоречие между обстоятелствената част и петитума й,за последиците от произнасяне на съда по непредявен иск,в случаите когато първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск и за отговорността на дарения наследник за възстановяване на запазената част на другите наследници,ако към момента на предявяване на иска трети лица са придобили права върху имота-последното в хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК.
С оглед изложеното с решаващите мотиви на обжалваната част от въззивното решение,както и съдържанието на исковата молба,касационният съд намира ,че не е налице постановено недопустимо решение в тази му част,тъй като заявените искови претенции с подадената молба са с правно основание член 30,ал.1 ЗН,които съдът е разгледал и се е произнесъл с решението си,не е налице произнасяне по непредявен иск, както се твърди от касатора.
Във връзка с формулирания въпрос от касатора за отговорността на надарения наследник в посочената хипотеза,не са налице предпоставките на член 280,ал.1 т.3 ГПК,тъй като освен че има постановена задължителна съдебна практика по този въпрос на ВКС,видно от приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,съдът се е произнесъл в съответствие с тази практика.
Ето защо,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част.
При този изход на делото,не следва да се разглежда подадената насрещна касационна жалба от А. А. А. и А. А. Х.,съгласно предвиденото в член 287,ал.4 ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №262/20.10.2016г. на Окръжен съд,гр.Д.,постановено по в.гр.д.№734/2015г. по описа на същия съд,в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: