6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
[населено място], 30.01.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 969/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. С., лично и в качеството й на законен представител на С. С. А. и В. С. А., против решение № 2945/13.12.2018 г. по гр.д.№ 3731/2018 г. на Софийски апелативен съд, в частта му в която, след частична отмяна на решение от 08.05.2018 г. по гр.д.№ 11258/2017 г. на Софийски градски съд , са отхвърлени предявените от касаторите искове, за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им – С. К. А., настъпила в причинна връзка с ПТП от 15.09.2016 г., по вина на водача на застраховано при ответника ЗАД „Армеец „ АД , по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите, МПС, за разликата между предявените 200 000 лева за всеки от ищците и съответно присъдените 110 000 лева – за ищцата А. С. и по 130 000 лева – за всеки от останалите двама ищци. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД . Считат, че въззивният съд необосновано е занижил дължимото обезщетение, уважено от първоинстанционния в пълен размер, като не е отчел в достатъчна степен изградената между наследодателя и ищците силна привързаност и близки отношения, степента на стреса от внезапната и неочаквана загуба и продължителността на търпимите от същата вреди, очевидно в аспект на възрастта на ищците. Независимо , че е квалифицирал загубата като психологическа травма с принципно висок стресогенен потенциал, неправилно съдът е възприел проявление на обичайно за такава ситуация, макар и дълбоко страдание. Намира напълно необосновано визирането, като критерий при определяне на справедливо обезщетение, обстоятелството че в тази си трагедия ищцата има подкрепата на роднините на починалия мъж, с когото е живяла на съпружески начала. Не е отчетен драматизма на ситуацията при уведомяването й за загубата , както и търпимите от същата страдания, предвид осъзнаването а факта, че за в бъдеще не ще разчита на моралната и материална подкрепа на починалия . Неправилно, според страните, е позоваването на съда на факта, че приживе за децата на починалия са се грижели родителите му, както и тези на ищцата, тъй като такова обстоятелство не е установено с доказателства по делото. Обстоятелствата са посочени от съда лаконично и без допълнителен анализ и аргументация за значимостта им в определянето на справедлив размер на обезщетението.Според касаторите не са обсъдени свидетелските показания в тяхната цялост и досежно всички споделени от свидетеля релевантни обстоятелства. Обезщетението не е съобразено със законодателно определените лимити на отговорността на застрахователите, съгласно чл. 492 КЗ и социално – икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП.
Ответната страна – ЗАД „ Армеец „ АД оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение – ограничени до приложението на чл.52 ЗЗД при определяне справедлив размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, настоящият състав съобрази следното :
Ищците са претендирали по 200 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за всеки от тях, при излагане на следните съображения за съдържанието и интензитета им : Ищцата А. С. е живяла на съпружески начала с починалия в продължение на 10 години , като останалите двама ищци са техни общи деца. Твърди , че предвид смъртта на С. А. изпаднала в дълбока депресия, непреодоляна и до момента. Емоционално я съсипвала мисълта, че занапред ще следва да се грижи за децата сама, без моралната и материална подкрепа на техния баща. Твърди , че с него са имали много силни отношения на привързаност, взаимна обич и уважение и след смъртта му се чувствали – и тя, и децата – безпомощни и самотни. Особено силно твърди страданието на В. , за който починалият е бил пример и опора . Акцентира се на обстоятелството, че материалната издръжка на семейството е била осигурявана изключително от починалия, поради което загубата му ги е изправила пред труден житейски път. Коментира се тежестта на последицата – ежедневната грижа за отглеждането и възпитанието на децата да се осигурява единствено от майката и че същите са лишени от силна семейна среда , в която важно място заемат всеки от двамата родители. В останалата си част, търпимите от ищцата болки и страдания са коментирани в аспект на лично претърпените от нея увреди, предвид участието й в ПТП. По въззивната жалба на ответника , в частта по уважения личен иск на А. С., за обезщетяване на търпими от същата неимуществени вреди, в резултат на личното й увреждане , липсва произнасяне на въззивния съд и в тази му част предметът на спора не е предмет на касационното производство.
За обхвата и съдържанието на търпимите от ищците неимуществени вреди е разпитан един свидетел / баща на починалия / , който – извън свидетелстващата за узнаването на обстоятелствата по възникването на ПТП част от показанията му – заявява , че при узнаване за смъртта на С. А. ищцата заплакала и припаднала, наложило се извикване на „Бърза помощ „ . Децата също плачели, като особено В. не можел да осъзнае загубата на баща си. Всяка седмица тримата ходят на гробищата. Продължават да почитат рождения ден на С., като дори му купуват подарък. За отношенията между живелите на съпружески начала твърди, че същите се обичали и разбирали много добре, били неразделни, вкл. и при престоя си в Германия – по работа. Квалифицира страданието на ищцата, като тежко. Потвърждава , че С. издържал семейството.
За да присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 110 000 лева – за А. С., въззивният съд е изхождал от обстоятелството, че съвместния живот на същата с починалия е бил с продължителност от 10 години, през които се установява да са изградили емоционална привързаност и са се радвали на разбирателство. Макар психологическата травма от загубата на мъжа до себе си да е с висок стресогенен потенциал, в случая съдът е приел, че същата не се установява с чрезвичайност, бидейки в рамките на обичайното , макар и дълбоко, страдание от загубата на близък човек. Приел е,ч е ищцата има подкрепата на близките си, за преодоляване на загубата.
За да присъди обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 130 000 лева за всяко от децата, въззивният съд е приел, че преценими в случая фактори са : възрастта на децата към момента на смъртта на баща им, предвид което и продължителната невъзможност да осъзнаят неизбежността на загубата , както и че интензитета на страданието им следва да се преценява и с оглед споделяната между родителите им и техните баби и дядовци грижа по отглеждането им.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторите формулират следните два въпроса : 1/ Следва ли съдът, при приложението на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищците неимуществени вреди ,вследствие смъртта на техния баща и мъж , да се съобрази с указанията , съдържащи се в т.11 на ППВС № 4/1968 г. и да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди и в мотивите към решението си да посочи конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди ? и 2/ Следва ли съдът, при определяне справедлив размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид, наред с указаните в ППВС № 4/1968 г. и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди , причинени от застарохования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените ? Всеки от въпросите е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – с цитирана съдебна практика на състави на ВКС, в производства по чл.290 ГПК, както и с ППВС № 4/1968 г..
Първият от въпросите не удовлетворява изискването за правен, тъй като не са налице несъобразени от съда, при формиране на правните му изводи за справедлив размер на обезщетението, обстоятелства, за които са били и съответно събрани доказателства. Ирелевантни са обстоятелства , кореспондиращи единствено на твърденията на ищците в исковата молба, като се съобрази, че същата, както и свидетелските показания,в преобладаващата си част съдържат квалификации на отношенията между починалия и ищците приживе, без да сочат конкретни проявления на съществувалата между починалия и ищците връзка, от които проявления съдът да би могъл да обоснове квалификацията й. В този смисъл въззивният съд е определил обичаен интензитет на скръбта / също квалифицирана от свидетеля, без позоваване на конкретни факти, от които да се съди за съдържанието й, извън този за честото посещение на гроба на починалия /. При това конкретната преценка на значението на отделните критерии, при обосноваването на размера на дължимото обезщетение, е въпрос по правилността на решението, на основанията по чл.281 т.3 ГПК, предпоставена и от съдържанието на з а я в е н и т е с исковата молба болки и страдания и съдържанието на ангажираните от ищците д о к а з а т е л с т в а. Не са събрани медицински свидетелства за твърдяното депресивно състояние на ищцата С., вкл. и продължаващо към момента. Самата тя акцентира на емоционалния стрес от загубата, в лицето на починалия, на единствената си материална опора и морална такава – за отглеждането и възпитанието на децата, предвид което съдът е противопоставил мотиви за съпътстващи такива грижи от нейни и на починалия близки. На практика касаторите се позовават на недопустимо коментиране от съда на обстоятелства, като критерии за определяне на обезщетението, които сами са въвели в предмета на спора. Отделно стои въпроса, че така обосновано в касационната жалба , процесуалното нарушение на съда не кореспондира на съдържанието на формулирания въпрос – за необсъдени релевантни, а не обсъдени ирелевантни обстоятелства.
Дори да се приеме, че въпросът покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, не е обоснован допълнителния такъв, тъй като решението не е в противоречие с цитираната съдебна практика, даваща отговор по приложението на критерия във всяка отделна хипотеза, поради което и непозволяваща унифициране на отговор по съобразяването на едно или друго, релевантно за определяне размера на обезщетението, обстоятелство. Не е обосновано и противоречие на въззивното решение със задължителните указания, дадени с ППВС № 4/1968 год., които не изчерпват релевантните при определяне размера на обезщетението възможни критерии, а изискват комплексна преценка и обосноваване критерия за справедливост, с мотивирано изложение на приети за релевантни конкретни обстоятелства, във всеки конкретен случай. Такова мотивиране, предпоставено от обхвата на доказването, въззивното решение съдържа. Касаторът по същество изисква универсален отговор относно формирането на субективната преценка на съда, относно размера, независимо от конкретните по всеки спор обстоятелства. Търсената универсална преценка е невъзможна и би се явила в противоречие именно със задължителните указания на ППВС № 4/1968 година.
Вторият от поставените въпроси покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, доколкото съобразяване на законодателните лимити в отговорността на застрахователите, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „, като ориентир за социално-икономическите условия, спрямо които следва да се определи справедлив размер на дължимото обезщетение, е предмет на дължимо от съда произнасяне при постановяване на решението.Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий, доколкото касаторите не сочат параметри, спрямо които да се обоснове неправилност на правния резултат – несъразмерност на присъденото спрямо действително търпимите от тях вреди, съобразно доказаното им съдържание, интензитет и продължителност, в който смисъл е и формираната съдебна практика по реда на чл.290 ГПК – реш. № 1 /26.03.2012 год. по т.д.№ 299/2011 год. на ІІ т.о. ВКС, реш.№ 95/ 24.10.2012 год. по т.д.№ 916/2011год.на І т.о.на ВКС, реш.№ 155/11.12.2012 год. по т.д.№ 711/2011 год. , вкл. цитираните от касатора . Лимитите на застрахователна отговорност по пар. 27 от ПЗР на КЗ /отм./ не биха могли да се съобразяват като пряко приложими конкретни стойности, поради което и проста съпоставка между същите и размера на присъдените обезщетения не обосновава неправилност на въззивния акт, поради несъобразяване на конкретните обществено-икономически условия. Определеното от съда обезщетение не дава основание за извод, че при прилагане критерия за справедливост, вкл. съобразно цитираната задължителна съдебна практика, относно начина на съобразяване застрахователните лимити, въззивният съд е вложил в нормата на чл.52 ЗЗД смисъл, различен от вложения от законодателя и така с ъ щ е с т в е н о се е отклонил в приложението на критерия за справедливост , въведен с нормата.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2945/13.12.2018 г. по гр.д.№ 3731/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: