О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София, 04.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря …………………………..…и с участието на прокурора…….……..………………………….…, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2833 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл. 129, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 19239 от 25.Х.2019 г. на софийското „Еър Лазур – Дженерал Авиейшън” ЕООД (в несъстоятелност), подадена чрез неговия синдик против определение № 3186 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 3.Х.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 2921/2019 г., с което – като неоснователна – е била оставена без уважение частна жалба на този търговец против определението от 8.V.2019 г. на СГС, ТК, с-в V-10, по т. д. № 76/2019 г.: за връщане на исковата му молба и за прекратяване на първоинстанционното производство по отношение на предявените от касатора под условието на евентуалност два осъдителни иска срещу ответното „УниКредит Лизинг” АД-София /за сума в размер на 8 260 000 щатски долара и съответно за сума в размер на 7 984 059.18 $/.
Поддържайки общо оплакване за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно определение, дружеството настоящ частен касатор претендира отменяването му, както и на потвърденото с него прекратително определение на първостепенния съд и връщане на делото на същия състав на СГС: „за продължаване на съдопроизводствените действия и по евентуално предявените претенции”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба подателят й „Еър Лазур – Дженерал Авиейшън” ЕООД (в Н.) обосновава чрез своя синдик приложно поле на частното касационно обжалване освен с твърдението за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно определение /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допустимост на касационния контрол/, още и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в три, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии, по следния процесуалноправен въпрос: „Съставлява ли нарушаване на принципа на служебното начало хипотеза, при която съдът е отказал да квалифицира и да разгледа искове, с които ищецът изчерпателно е очертал обема и границите на търсената защита, след представяне на относимите фактически обстоятелства по спора?”
Отделно от горното и независимо от твърдението на частния касатор в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна жалба, че с обжалваното решение САС се е произнесъл и „по материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”, не се констатира такъв да е бил ясно и точно формулиран в съответните три пункта /с поредни номера 2.1, 2.2 и 2.3/.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна касационна жалба на софийското „Еър Лазур – Дженерал Авиейшън” ЕООД (в Н.) ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
За да потвърди прекратителното определение на първостепенния съд, постановено по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК, въззивната инстанция е могла да установи, че: „Макар и да не е бил длъжен, съдът (т.е. Софийският градски съд, действащ като първа инстанция – бел. на ВКС) е дал повторно указания за отстраняване на констатираните нередовности и – с оглед липсата на каквото и да е изпълнение на така дадените указания, правилно е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото по отношение на предявените при евентуалност осъдителни искови претенции”. Констатациите на САС във връзка със съдържанието на въпросните указания са били досежно необходимостта от „излагане на вътрешно безпротиворечиви фактически твърдения, на които ищецът основава евентуалните си претенции, както и да се уточни как точно са определени претендираните вреди в размер на 8 260 000 $, съответно – 7 984 059.18 $”. Следователно в обхвата на указанията на СГС по повод проверката му за редовност на исковата молба не фигурират такива за даване от ищеца на правна квалификация на евентуално съединените с първоначалния му кондикционен иск негови две осъдителни искови претенции, а, напротив – за привеждане на реквизитите на последните по т.т. 4 и 5 на чл. 127, ал. 1 ГПК в съответствие помежду им.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 1/09 г., непосочването на ясно и точно формулиран правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се обсъждат релевираните от касатора допълнителни предпоставки за това /в случая единствено по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. Същевременно правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е дефиниран в посоченото ТР като такъв, включен в предмета на спора и затова обусловил правите изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към визираната задължителна постановка, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на неговия акт. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че единственият ясно и точно формулиран т. нар. „процесуалноправен” въпрос в изложението на частния касатор по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата му се явява такъв, относим изцяло към правилността на атакуваното въззивно определение. Погрешното отъждествяване от касатора на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, пр. 2-ро ГПК /във вр. чл. 7 ГПК/, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
В заключение, атакуваното въззивно определение не е и „очевидно неправилно”, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contrа legem (законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да е процедирал при постановяването на своя акт въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 3186 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 3.Х.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 2921/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2