4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София, 06.11. 2015 година
Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България по чл.135 ал.4 АПК , в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
АТАНАСКА ДИШЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 27 А/ 2015 година по описа на Върховния касационен съд, гражданска колегия, петчленен състав и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.135 ал.4 АПК.
С определение от 14.07.2015г. по гр.д.№ 36927 /2015г., Софийският районен съд, 51 състав е повдигнал препирня с Административния съд [населено място] и е сезирал смесен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд по чл. 135 ал.4 АПК за определяне на съда, компетентен да разгледа предявения иск от В. Г. В. [населено място] срещу Б. за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди , претърпени вследствие на незаконосъобразно бездействие по отнемане на лиценза на [фирма] за извършване на банкова дейност.
Административният съд [населено място], на когото делото е изпратено по правилата на местната подсъдност от Върховния административен съд, е счел, че не е приложима хипотезата на чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, защото не е налице бездействие на Б. в качеството й на административен орган, а между нея и ищцата са възникнали договорни отношения. Отделно от това според съда е налице и специален ред по чл. 89 ал.8 от Закона за Кредитните институции, който дерогира приложението на ЗОДОВ.
Становището на Софийския районен съд, на когото е изпратено делото за разглеждане е , че съобразно чл. 1 ал.1 във връзка с чл. 2 ал.6 от ЗБНБ, на БНБ са признати качествата на централна банка и юридическо лице, и й е предоставена компетентност да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки като за тази дейност централната банка носи властнически правомощия , което обуславя приложното поле на чл.1 ЗОДОВ.
Настоящият смесен състав по чл. 134 ал.4 АПК приема, че по правилата на родовата и местна подсъдност, спорът е подсъден на Административния съд София – град по следните съображения:
Родовата подсъдност на делото зависи от правната квалификация на предявения иск, която съдът е длъжен да определи въз основа на твърденията в исковата молба.
В исковата молба по настоящото дело ищцата В. Г. В. е посочила, че е налице незаконосъобразното бездействие – забавено изпълнение на задълженията от Българската народна банка, произтичащи от закона – чл. 36 ал.1 т.1 от Закона за кредитните институции, по отнемането на лиценза на [фирма] чрез компетентния орган – Управителния съвет на БНБ по чл. 151 ЗКИ. Ищцата твърди, че от това бездействие е претърпяла имуществени вреди, тъй като е забавено изплащането на гарантирания й влог и тя не е могла да получи своевременно законната лихва върху сумите, внесени на депозит в [фирма] за периода от 04.08.2014г. до 03.12.2014г. в размер на 6662.15лв., както и неимуществени вреди в размер на 1 лв.
Тези твърдения дават основание искът да бъде квалифициран по чл.1 ЗОДОВ. Съгласно посочената разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица, от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Българската народна банка е централна банка на Република България – чл.1 ал.1 ЗБНБ, същевременно с чл. 1 ал.2 от Закона за кредитните институции тя е определена като компетентен орган в Република България за упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. и е овластена съгласно чл. 13 и чл. 36 от Закона за кредитните институции да издава и отнема лицензи на останалите банки. При упражняване на тези функции за надзор на останалите банки в страната, БНБ осъществява властнически правомощия – изрично в чл. 151 ал.1 и 3 от Закона за кредитните институции е посочено, че отнемането на лиценз на банка се извършва с индивидуален административен акт на управителния съвет на БНБ, който подлежи на оспорване пред Върховния административен съд, а това определя тази част от дейността на БНБ като административна. Изключването на отговорността на БНБ и нейните органи за нанесени умишлени вреди на основание чл. 79 ал.8 от Закона за кредитните институции не води до извод, че ЗОДОВ е неприложим, защото отговорността по този закон е обективна и изрично чл.8 ал.3 ЗОДОВ предвижда , че държавата не отговаря по този ред само когато е предвиден специален начин на обезщетяване , какъвто ЗКИ не урежда.
С оглед на изложеното, правната квалификация на предявения иск е чл.1 ЗОДОВ , от което следва, че делото подлежи на разглеждане от административните съдилища. Предвид уточнителната молба на ищцата, подадена до Великотърновския административен съд в изпълнение на дадените от този съд указания в разпореждането от 29.05.2015г. по адм.д.№ 357/2015г. , с която тя изрично заявява, че на основание чл. 7 ЗОДОВ избира делото да се гледа по мястото на увреждането, делото следва да се изпрати за разглеждане от Административен съд София град.
Воден от горното настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, на основание чл. 135 ал.4 АПК
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа исковата молба , подадена от В. Г. В. от [населено място] вх. № 2250 от 10.02.2015г. срещу Б. за присъждане на имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие по отнемане лиценза на [фирма] е Административният съд София-град, на когото делото да се изпрати за разглеждане.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: