О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София, 06.02.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч. гр. дело № 2050/2008 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК вр. чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. И. П., град Варна, срещу определение от 10.07.2008г. по ч.гр.дело № 1365/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила определение №6555 от 18.04.2008г. по гр.д. №1952/2008г. на Варненския районен съд.
Жалбоподателят сочи наличие на основания за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В обжалваното определение има произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, а именно за недопустимост на предявения положителен установителен иск за собственост на част от имот, който е от значение за по-нататъшното развитие на правото с оглед тълкуването и прилагането на новия ГПК. Изложени са и доводи за неправилност на определението.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
За да остави в сила първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на така предявения установителен иск за установяване по отношение на ответницата, че ищците са собственици на част от имот ПИ 1047- 250 кв.м., въззивният съд е приел, че не е налице правен интерес за ищците, тъй като е безспорно по делото, че ответницата владее спорния имот. Избраният път за защита на твърдяното от ищците право на собственост, не съответства в пълен обем на правомощията им като собственици на спорния имот.
Според разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Релевантни доводи в тази насока не са развити. Посоченото от касатора, че неправилно разрешените от съда правни въпроси имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото с оглед тълкуването и прилагането на новия ГПК, не обуславя допустимост на касационното обжалване на основание на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като не налага такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането. Изводите на въззивния съд по допустимостта на иска предвид правния интерес на ищеца не са в противоречие и с трайната съдебна практика за недопустимост на установителния иск, когато ищецът разполага с осъдителен иск за защита на накърненото си право с оглед на това, че ответникът владее имота. Оттук следва, че не е налице визираното в частната жалба основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на частната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на определението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 10.07.2008г. по ч.гр.дело № 1365/2008 г. на Варненския окръжен съд по частна жалба на С. И. П., град Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.