1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София,06.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 33 /2015 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от И. Т. Ш., П. Т. Р. и Д. Т. Д. против определение № 496/24.07.2014г. по гр.д.№ 494/2014г. на Окръжен съд-Добрич, с което е потвърдено определение № 236/15.04.2014г. по гр.д.№ 784/2013г. на РС-Балчик поради недопустимост на предявения иск.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като няма идентитет между иска по приключилото дело и сега предявения иск.
В изложението към частната жалба е формулиран следния въпрос: съставлява ли влязлото в сила решение, с което е отхвърлен иск за собственост отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск, ако ищецът по него при наличие на правен интерес предяви отрицателен установителен иск за собственост за част от спорния имот срещу частните правоприемници на ответника по приключилото дело, когато ответника се легитимира като собственик въз основа на юридически факти, настъпили сред приключване на спора.
Ответникът по частната жалба С. С. Н. оспорва допускането до касация, като счита, че обжалваното определение е съобразено със задължителната съдебна практика.
Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството взема становище за неосноателност на частната жалба, тъй като щом с влязло в сила решение е отхвърлен иска за собственост на ищеца, той няма правен интерес да предяви отрицателен установителен иск по отношение на частния правоприемник на ответника по приключилото дело. Затова се иска да не се допуска касационно обжалване, защото обжалваният съдебен акт е съобразен със задължителната съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
С решение № 194/19.11.2003г. по гр.д.№ 346/2001г. на РС-Балчик е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС, предявен от И. Т. Ш., П. Т. Р. и Д. Т. Д. против [фирма] [населено място] за установяване правото на собственост и предаване владението върху нива от 1,219 дка, съставляваща имот № 025022 и нива с площ 1,096 дка, съставляваща имот 025023. Със същото решение е уважен насрещен иск, предявен от ответника, като е признато за установено, че [фирма] е собственик на същите два имота. Решението е влязло в сила на 08.06.2006г., когато е постановено решение № 785/06 по гр.д.№ 489/2005г. на ВКС, ІV г.о. По това дело ищците са се позовавали на възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ, но съдът е намерил, че по отношение на спорните имоти е налице хипотезата, предвидена в чл. 10б ЗСПЗЗ и поради реализирано обществено мероприятие, имотите не са подлежали на възстановяване. Установено е, че възстановените имоти са идентични с имот 39459.25.510, за който е съставен А..В акта е отбелязано, че построените в имота сгради са собственост на [фирма], включени в капитала на дружеството. С договор от 12.12.2006 г. ПИ № 39459.25.510 е продаден от държавата чрез областен управител на същото АД. С н.а. № 37,т.4/23.07.2007г. [фирма] продава на С. Д. Д. 600 кв.м. от ПИ № 39459.25.510, обособени в самостоятелен ПИ № 39459.25.513. Купувачът продава на С. С. Н. същия имот с н.а. № 1-3,т. VІІ/17.08.2007г.
Тримата части жалбоподатели са предявили сега отрицателен установителен иск против С. С. Н. за ПИ № 39459.25.513 от 600 кв.м.
РС е прекратил производството като е приел, че щом е отхвърлен иска за собственост на тримата ищци по отношение на праводателя на посочената като ответник С. Н., то ищците нямат правен интерес да предявяват сега отрицателен установителен иск. Съдът се е позовал на ТР № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, т.1
Въззивната инстанция е възприела изцяло тези мотиви. Посочила е, че ищците са обвързани със сила на присъдено нещо и по отношение на частните правоприемници на бившия ответник, че не са собственици и поради това нямат правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по отношение на тях. Те не доказват самостоятелни права върху имота и поради това нямат правен интерес да отричат правото на собственост на ответницата.
Поставеният правен въпрос има връзка с мотивите на съда, но не кореспондира на данните по делото. С влязлото в сила решение по приключилия спор за собственост е отречено със сила на пресъдено нещо, задължителна за страните по делото и за частните им правоприемници, че ищците са собственици на заявените по ЗСПЗЗ земеделски имоти, идентични с ПИ № 39459.25.510, поради това, че имотите попадат в терен, върху който е реализирано обществено мероприятие и на основание чл. 10б ЗСПЗЗ не подлежат на възстановяване. Предвид това, евентуално уважаване на отрицателен установителен иск не би рефлектирало върху правната сфера на ищците. То не може да доведе до придобиване на собственост от тях, или до установяване на това право за тях. Затова те нямат правен интерес да предявяват отрицателен установителен иск за същия имот. В този смисъл са разясненията, дадени в т.1 от ТР № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС. Така вмъкнатото условие във въпроса – при наличие на правен интерес не е налице. Съгласно чл. 298, ал.2 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за страните, техните наследници и частни правоприемници. Ответницата по настоящото дело е частен правоприемник на ответника /ищец по насрещния иск/ по приключилото дело и затова и по отношение на нея ищците са обвързани от силата на пресъдено нещо. Не са налице нови юридически факти, на които ищците да основат правата си – прехвърлителната сделка между ответника по предходното дело и последващите преобретатели до настоящата ответница не са такива юридически факти. Така условието на поставения въпрос не кореспондира на фактите по делото и поради това така зададен въпросът не определя изхода от спора. Приетото от съда, че ищецът не притежава правен интерес да предяви отрицателен установителен иск щом е отхвърлен преди това за същия имот по отношение на праводателите на сегашния ответник иска за собственост напълно съответства на приетото с ТР № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС т.1 Следователно по поставения въпрос не е налице и допълнителното основание за допускане до касация. Затова не се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ксационно обжалване на въззивно определение № 496/24.07.2014г. по гр.д.№ 494/2014г. на Окръжен съд-Добрич
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: