О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София, 07.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Бойка Стоилова ч.гр.д. № 329 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278 във вр. с чл. 274 ал.2 ГПК по частната жалба на адвокат М.Д. като процесуален представител на М. Г. М. от [населено място] срещу определението на ВКС ІV ГО от 07.І.2020г. по ч.гр.д. № 4864/2019г. В частната жалба са изложени съображения за нарушение на чл.10, чл.219 ал.3 ГПК, на чл.119 ал.1, чл.121 ал.2 и чл.124 от Конституцията на РБ, на чл.15 ал.1 и ал.3 ЗНА /изискващи съответствие на всички нормативни актове на Конституцията/, на чл.274 ал.1 т.2 и чл.220 ГПК. Изложени са и съображения за правния интерес на жалбоподателя от привличането на трети лица-помагачи и от предявяване на обратен иск срещу тях, както и за непроизнасяне и с обжалвания съдебен акт по оплакванията в частната касационна жалба. Евентуално /при извод за приложимост на т.9.а от ТР № 1/2013г. на ОСГТК/ се иска спиране на производството по делото и сезиране на КС на основание чл.150 ал.2 КРБ по въпроса за противоречието на т.9.а от ТР № 1/2013г. на ОСГТК с посочените разпоредби.
Частната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определението от 07.І.2020г. ВКС е оставил без разглеждане частната касационна жалба на М. М. срещу определението на Варненския апелативен съд от 23.V.2019г. по ч.гр.д. № 261/2019г., с което е потвърдено определението на Варненския ОС от 03.ІV.2019г. по гр.д. № 284/2017г., с което е отхвърлено искането на М. за привличане на трети лица – помагачи в производството по делото. ВКС е приел, че въззивното определение не подлежи на касационен контрол, позовавайки се на т.9.а от ТР № 1/2013г. на ОСГТК.
Определението е правилно. Настоящият състав напълно споделя мотивите, изразени в обжалвания съдебен акт, които са в съответствие с даденото от ОСГТК с посоченото задължително за органите на съдебната власт тълкувателно решение разрешение, че определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване.
Несъстоятелно е искането на жалбоподателя за сезиране в тази връзка на Конституционния съд. Съгласно чл.150 ал.2 от Конституцията на РБ, когато установи несъответствие между закона и Конституцията, ВКС спира производството по делото и внася въпроса в Конституционния съд /КС/. Такова несъответствие в разглеждания случай не е налице. Следва да се посочи, че по въпроса за инстанционността КС вече се е произнесъл с решения № 9/24.ХV.2002г. по конст.д. № 15/2002г., № 27/15.Х.1998г. по конст.д. № 20/1998г. и № 16/16.VІ.1998г. по конст.д. № 7/1998г. С тях се изключва извод от разпоредбата на чл.119 ал.1 КРБ за конституционно изискване за задължителност на триинстанционното производство във всички случаи. Посочено е, че въпросите за съдебните инстанции се уреждат в устройствените, процесуалните и други закони, съдържащи процесуални правила, към което насочва разпоредбата на чл.133 КРБ, съгласно която организацията и дейността на съдилищата се уреждат със закон; че инстанционността е елемент, свързан с организацията и дейността на съдилищата; че установената с процесуалните закони преобладаваща триинстанционност не е обвързана с конституционни императиви; че чл.119 ал.1 предвижда, че правосъдието се осъществява от посочени в нея съдилища, образуващи една триинстанционна система, която не следва да се тълкува буквално в смисъл, че всяко дело, независимо от неговия предмет, трябва да бъде разгледано триинстанционно, а се касае за принципно изискване, от което са допустими законодателни изключения. С решението по конст.д. № 20/1998г. КС не е споделил съображенията за противоконституционност, черпени и от чл.121 ал.2 и чл.124 КРБ. Посочено е, че спазването на предвиденото в чл.121 ал.2 КРБ изискване производството по делата да осигурява установяването на истината не зависи от броя на инстанциите, ангажирани в разглеждането и решаването на спора по делото, че този брой е без значение, така че изключването на някоя или някои от тях не ще доведе до противоконституционност на изключването. А относно предвиденото в чл.124 КРБ ВКС да осъществява върховен съдебен надзор върху всички съдилища е прието, че то има предвид съдилищата, а не че всички дела трябва да бъдат разгледани триинстанционно, че в зависимост от различни ценности, които законодателно трябва да бъдат защитени, са възможни изключения от принципиално важащата триинстанционна система, които изключения не накърняват чл.124 КРБ.
По изложените съображения атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Без значение в настоящото производство са съображенията на жалбоподателя относно правния му интерес от привличането на трети лица-помагачи и от предявяване на обратен иск срещу тях, както и за непроизнасяне с обжалвания съдебен акт по оплакванията в частната касационна жалба, поради което настоящия състав на ВКС не ги подлага на преценка.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на ВКС ІV ГО № 4/07.І.2020г. по ч.гр.д. № 4864/2019г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: