О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
гр.София, 19.11.2008 год.
Върховният касационен съд на Република България, I гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2653 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. И. С. от гр. Р., против решението от 13.03.2008г., постановено по гр.д. №1105/2007г. на Русенски окръжен съд, с което след като е отменено решението от 22.10.2007г. по гр.д. №2688/2007г. на Русенски районен съд е отхвърлен предявения от Г. И. С. против А. С. Д. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът А. С. Д. не взема становище.
Касационната жалба е подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и обжалваемият интерес е в размер над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на Ігр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение на въззвният съд след като е отменено осъдителното първоинстанционно решение е отхвърлен предявения от Г. И. С. против А. С. Д. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата 6773лв. – обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот – апартамент в гр. Р., за периода 04.05.2002г.-04.05.2007г. и иска по чл.86 от ЗЗД.
Релевираният съществен материалноправен въпрос по спора за обезщетение за неоснователно обогатяване е въпросът за наличието на сключен договор за заем за послужване между страните по делото по отношение на процесния имот.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допустимост до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, поддържа, че съдът е разрешил този въпрос в противоречие с решение на касационната инстаниция, с което е прието, че ответницата не е собственик на имота; с издадената от Русенски окръжен съд и с успешно проведената от него срещу ответницата ревандикация на имота. Съдебните актове, на които касаторът се позовава са относими към основанието за касационно обжалване – неправилност на решението, а не към основанията за допускане до касационно на решението. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК решението трябва да е решено в противоречие със съдебната практика или решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. И в двете хипотези решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Не е налице различно решаване на еднородни случаи и с оглед на цитирано от касатора касационно решение, което се отнася до възможността за учредяване на вещното право на ползване с договор в полза на трето лице, а с обжалваното решение съдът е разгледал възражението на ответницата по иска, релевирано с въззивната жалба, че ползването на имота не е без основание, а въз основа на сключен между страните договор за заем за послужване.
Предвид изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение от 13.03.2008г., постановено по гр.д. №1105/2007г. на Русенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: