О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София, 27.01. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 2812 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. а. п. против решение № 135 от 04.06.2008 г., постановено по гр.д. № 705 по описа за 2008 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 06.04.2006 г. по гр.д. № 1080/2004 г. на Софийския градски съд в частта, с която е осъдена П. на Република България да заплати на А. Р. М. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата от 2000 лв. до 5 000 лв., като е отхвърлил иска, с правно основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, вр. с чл. 52 ЗЗД, за сумата от 3 000 лв. и е оставил в сила решението в останалата му част/за уважения размер от 2 000 лв./.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че в противоречие с установената съдебна практика въззивният съд е приел, че претърпените неимуществени вреди от ищеца в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. ІІ НК –“грабеж”, поради оправдаването му по него, следва да бъдат репарирани със сумата от 2000 лв., който размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД, е значително завишен – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовал се е и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да изложи съображения по приложение на разпоредбата, а именно наличие на съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба А. Р. М., чрез пълномощника си адв. А. М. от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за неоснователност на искането за допускане на разглеждането й и по същество я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е подадена в срока по чл. 283 ГПК и обжалваемият интерес не е под 1000 лв.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната, съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ, практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията и тълкувателните решения на Върховния съд. В конкретния случай в приложеното към касационната жалба изложение относно основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е посочено, че след като въззивният съд, на основание чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ, е присъдил сумата от 2000 лв. като обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. ІІ НК –“грабеж”, той е постановил решението си в противоречие с приетото в ТР № 3 от 22.04.2004 г. по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като определеният размер на обезщетението е завишен и е нарушен визирания в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Въззивният съд в решаващите си мотиви е стигнал до категоричния извод за основателността на заявената претенция по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, тъй като ищецът е бил обвинен за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК – “грабеж”, по което е бил оправдан.становено е по делото, че същият е бил обвинен и за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 и 6 НК – незаконно притежаване на боеприпаси, за което е осъден и му е наложено наказание “глоба”, като за периода от 13.08.1998 г. до 12.10.1999 г., във връзка с повдигнатите обвинения му е била наложена мярка за неотклонение “задържане под стража”. При определяне размера на присъденото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатото обвинение за грабеж, както и тези причинени от незаконното му задържане под стража, за периода до повдигането на обвинение за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, съдът се е съобразил, както с тежестта на обвинението, за което е оправдан, така и с тази на обвинението, за което е осъден и с обществения критерий за справедливост с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, прилагайки задължителните указания съгласно т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, поради което в случая не е налице разрешен съществен материалноправен въпрос от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и по-конкретно с цитираното ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В случая въпросът за размера на присъденото обезщетение на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ и приложението на чл. 52 ЗЗД, няма значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по този въпрос има трайно установена практика, с която въззивното решение е съобразено.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, касационната жалба на С. а. п. против решение № 135 от 04.06.2008 г., постановено по гр.д. № 705/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: