О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София, 20.01.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 506 от 2009 година,образувано по описа на ІІ ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. П. от гр. П. срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, постановено на 17.02.2009г. по гр.д. №53/2009г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпроси по приложението на чл.328,ал.1,т.6 КТ,а именно към кой момент следва да се извърши преценка дали служителят отговаря на изискванията за заемане на длъжността-дали към момента на въвеждане на новите изисквания с нормативен акт или към момента на съставяне на нова длъжностна характеристика и какво е значението на сключеното между страните допълнително споразумение към трудовия договор в този период ; изискванията за мотивиране на заповедта за уволнение при безвиновно основание за прекратяване на ТПК и по въпроса за съотношението между разпоредбите на чл.328,ал.1,т.6 и т.11 КТ.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба П. г. по траспорт-с. Виноградец изразява становище,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира заплащане на направените по делото разноски по приложен списък по чл.80 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Предмет на разглеждане по делото са предявени от С. Г. П. искове по чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ.
С обжалваното решение,постановено на 17.02.2009г. по гр.д. №53/2009г. Пазарджишкият окръжен съд е отменил решението па първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлил предявените от С. Г. П. искове като неоснователни.
Прието е,че издадената на 03.07.2008г. заповед №260 на директора на Професионалната г. по т. за прекратяване на трудовото правоотношение на С. Г. П. на основание чл.328,ал.1,т.6 КТ е законосъобразна-притежаваното от С. Г. П. образование “професионален бакалавър” по специалност “двигатели с вътрешно горене” не съответствува на изискванията,установени с новата длъжностна характеристика с оглед изучаваните в училището специалности и професии. Прието е,че притежаваното от С. Г. П. образование и квалификация не отговаря точно на никое от въведените нови изисквания за заемане на длъжността.
Поддържаната от касатора теза за разрешаване на въпроса за изискването за мотивиране на заповедта,с която трудовото правоотношение е прекратено на безвиновно основание в противоречие с практиката на ВКС не може да бъде споделена. В обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповедта следва да бъде мотивирана,каквато е и практиката на ВКС по поставения с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос,отразена и в представеното с изложението решение №324/26.06.1998г. на ВКС,ІІІ ГО по гр.д. №1251/1997г. Преценката за съответствието на установените нови изисквания е извършена именно на основата на отразените в заповедта констатации.
Не може да бъде споделена тезата и за наличие на противоречие по въпроса за необходимостта от разграничаване на основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328,ал.1,т.6 и т.11 КТ.
В представеното с изложението решение №1219/31.10.2003г. на ВКС,ІІІ ГО по гр.д. №3455/2001г. е прието,че двете основания за самостоятелни и касаят различният обем на променени изисквания за заемане на длъжността и техния вид. Аналогичен анализ е извършен от въззивния съд в обжалваното решение,като съдът е разгледал само наличието на изисквания за образование и професионална квалификация,в който смисъл е и даденото в практиката на ВКС разрешение.
Не може да бъде споделена тезата на касатора,че поставеният въпрос за момента,в който са установени новите изисквания за заемане на длъжността,акта с който същите са установени и значението на сключените в този период допълнителни споразумения към трудовия договор обуславя наличие на основание за допускане до касационно обжалване с оглед наличие на противоречива практика /противоречие със становището,изразено в представеното с изложението решение №1099/2008г. на ІV ГО на ВКС/.
Наличие на основание за допускане на касационно обжалване може да обуслови само такъв въпрос по приложението на материалния закон, който е заявен в производството пред съда,разглеждащ спора по същество, т.е. включен е в предмета на спора и по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение. В случая въпросът за значението на сключваните между страните допълнителни споразумения към трудовия договор в периода след въвеждане на новите изисквания за заемане на длъжността е поставен за първи път в касационната жалба. Въпросът не е поставян в исковата молба нито в отговора срещу подадената срещу първоинстанционното решение въззивна жалба,а оттам не е и разглеждан от въззивния съд. Този въпрос не е обусловил изводите на съда за крайния изход на правния спор,нито е налице липса на произнасяне от страна на въззивния съд по основателността на предявените искове с оглед на своевременно въведено в спорния предмет искане,поради което следва да се приеме, че същият не може да обуслови наличие на основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Не е налице противоречиво разрешаване на въпросите,имащи значение за изхода на спора. Не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Пазарджишкия окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК основания.
С оглед изхода от производството по чл.288 ГПК и на основание чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК в полза на ответника в касационното производство следва да бъде присъдена сумата 450лв.,представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 17.02.2009г. по гр.д. №53/2009г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд по подадената от С. Г. П. касационна жалба вх. № 864/16.03.2009г.
ОСЪЖДА С. Г. П. да заплати на П. г. по транспорт-с. Виноградец сумата 450лв. /четиристотин и петдесет лева/,представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: