ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 61
София, 04.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 812/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С” Е. – гр. Б. срещу Решение № 247 от 4.VІІІ.2008 г. по гр.д. № 638/ 2007 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение №7 от 26.ІІІ.2007 г. по гр.д. № 103/ 2005 г. на Хасковски окръжен съд, с което е отхвърлен искът на “С” Е. – гр. Б. срещу “Т”А. – гр. Х. за сумата 12 792 евро – платен аванс по договор за изработка, за сумата 1000 лв. – обезщетение за забавено плащане и за сумата 10 000лв. – обезщетение за вреди и загуби от неизпълнение на договора, и е уважен насрещният иск, предявен като частичен, за сумата 2 792 евро – стойност на изделието, с оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
С Молба по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят излага, че съдът се е произнесъл по няколко съществени материалноправни въпроса: 1. съставлява ли неизпълнение на договор за изработка негодността на изработената вещ, при липса на предпоставките на чл. 260 ЗЗД, 2. обикновеното фактическо предаване на изработеното съставлява ли приемане по чл. 264 ал. 1 ЗЗД и 3. изработеното на вещ, негодна за употребление, съставлява ли виновно неизпълнение и основание ли е за прекратяване на договора, по които въпроси приетото от въззивния съд е в противоречие с практиката на Върховния съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Жалбоподателят излага съображения в подкрепа на довода за допуснато от изпълнителя виновно неизпълнение и счита, че направените от съда правни изводи са в противоречие с трайната съдебна практика – Решение № 145 от 23.ІІ.2005 г. по гр.д. № 303/ 2004 г. на ВКС и Решение № 2* от 19. ХІ.1974 г. по гр.д. № 1895/ 1974 г. на ВКС. Жалбоподателят, като обсъжда събраните доказателства и излага фактите по делото, сочи, че въззивният съд неправилно е приел, че на 5. ХІ.2004 г. възложителят е приел изработеното по смисъла на чл. 264 ал. 1 ЗЗД, без да е налице приемане в смисъл на извършено правно действие, в който смисъл са Решение № 1* от 6. ХІІ.1999 г. по гр.д. № 972/ 1999 г. на ВКС и Решение № 1* от 4.VІІ.2003 г. по гр.д. № 1876/ 2002 г. на ВКС. Жалбоподателят заключава, че въззивният съд неправилно е констатирал, че не е налице лошо изпълнение, че не може да се ангажира отговорността на изпълнителя и че няма основание за прекратяване на договора, като възложителят не е изправна страна, тъй като е приел изработеното, което противоречи на съдебната практика по чл. 87 ал. 1 вр. чл. 265 ал. 2 ЗЗД. Иска да се допусне касационно обжалване на решението.
Ответникът по касационната жалба “Т” А. – гр. Х. по съображенията, изложени в писмен Отговор, счита, че е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не са налице предвидените в закона условия.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което са разгледани обективно съединени осъдителни искове и че обжалваемият интерес по делото във въззивната инстанция не е до 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят излага три съществени материално – правни въпроса, по които се е произнесъл въззивният съд и за които поддържа, че това е в противоречие с практиката на Върховния съд: 1. съставлява ли неизпълнение на договор за изработка негодността на изработената вещ, при липса на предпоставките на чл. 260 ЗЗД, 2. обикновеното фактическо предаване на изработеното съставлява ли приемане по чл. 264 ал. 1 ЗЗД и 3. изработеното на вещ, негодна за употребление, съставлява ли виновно неизпълнение и основание ли е за прекратяване на договора. С оглед данните по делото, основният материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, е: налице ли са условията на чл. 265 ал. 2 ЗЗД за разваляне от възложителя на договора за изработка поради такива съществени недостатъци на вещта, които я правят негодна за употреба по предназначение, което дава право да иска връщане на аванса, както и вреди и загуби от неизпълнението. Поставените от жалбоподателя въпроси: налице ли са предпоставките по чл. 260 ал. 1 ЗЗД и има ли приемане на изпълненото, съгласно чл. 264 ал. 1 ЗЗД, може да са важни, но не са съществени с оглед установените от въззивния съд факти по делото и направените въз основа на тях правни изводи.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил иска за разваляне на договора за изработка поради пълно неизпълнение на изпълнителя, и исковете за вреди и претърпени загуби, и е уважил насрещния частичен иск на изпълнителя за цената на изработеното. Приел е, че е изпълнено задължението на изпълнителя да изработи уговорената вещ точно и без да се отклонява от техническото задание, предоставено от възложителя, и че изпълнителят, като е констатирал в процеса на изработката невъзможност да се постигне заложената в заданието производителност със заложения параметър на мощността, периодично е уведомявал затова възложителя съгласно чл. 260 ал. 1 ЗЗД, а възложителят е отказал увеличаване на мощността в хода на изработката и след доставката на машината, като 72-часова проба не е извършена. Съдът е приел, че възложителят не е доказал възражението за некачествено изпълнение, изложил е съображения за непригодността на предоставеното от възложителя помещение за монтиране на изделието, такива във връзка с отказа на възложителя на предложе – нията на изпълнителя за промени в техническото задание относно увеличаване на мощността за постигане на зададената производител – ност, обосноваващ освобождаване от отговорност – чл. 260 ал. 3 ЗЗД, посочил е докога машината е работила и коя е причината за спирането й. Съдът, като е обосновал допуснатото от възложителя неизпълнение на задълженията по договора, и изпълнението на ответника, както на зададените с договора параметри, така и указанията на възложителя в хода на изработването, е заключил, че не са налице условията на чл. 87, респ. чл. 262 ал. 2 ЗЗД за разваляне и е отхвърлил предявените от възложителя искове.
Така разрешените от въззивния съд въпроси, не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Основният материалноправен въпрос – налице ли са условията на чл. 265 ал. 2 ЗЗД за разваляне на договора за изработка от страна на възложителя поради такива съществени недостатъци на машината, които я правят негодна за употреба по предназначение, което му дава право да развали договора, да иска връщане на аванса и да търси вреди и загуби от неизпълнение – е обусловен от конкретните факти по делото и тяхното доказване. Като е обсъдил доводите и възраженията на страните, и събраните доказателства – писмени, гласни и експертизи – въззивният съд е направил констатациите си за причините за недостигнатата от изделието производителност, заложена в техническото задание, стигнал е до извода, че не е налице твърдяното пълно неизпълнение на договора за изработка, за което е изложил подробни съображения. Оплакванията, съдържащи се в касационната жалба и в Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, фактически съставляват оплакване за необоснованост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл. 258 и сл. ЗЗД – и на съществени съдопроизводствени правила – чл. 188 ал. 1, чл. 157 и др. ГПК (отм.)
С оглед изложеното следва да се приеме, че по съществения разрешен от взззивния съд материалноправен въпрос – допуснато ли е пълно неизпълнение от изпълнителя на договора за изработка, което да дава основание възложителят да развали договора – не е решен от възивния съд в противоречие с практиката на ВКС – чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Направените от въззивния съд въз основа на събраните доказателства изводи за изпълнението на задълженията на изпълнителя, поети с договора за изработка, са в съответствие с практиката на ВКС. Приетото от въззивния съд не е в противоречие с Решение № 145 от 23.ІІ.2005 г. по гр.д. № 303/ 2004 г. на ВКС и Решение № 2* от 19. ХІ.1974 г. по гр.д. № 1895/ 1974 г. на ВКС, тъй като въпросът за допуснато от страната неизпълнение, е конкретен по всяко дело и подлежи на доказване, и този въпрос се решава след преценка на доказателствата и обсъждане доводите и възраженията на страните.
Безспорна и трайноустановена е практиката на ВКС, че приемането на изпълненото не е само фактическо преминаване властта върху изработеното в патримониума на възложителя, а съставлява и правно действие – Решение № 1* от 6. ХІІ.1999 г. по гр.д. № 972/ 1999 г. на ВКС, на което се позовава жалбоподателят, както и че работата се счита приета, ако поръчващият не направи всички възражения за неправилно изпълнение – Решение № 1* от 4.VІІ.2003 г. по гр.д. № 1876/ 2002 г. на ВКС. В конкретния случай при установена от съда липса на неизпълнение на изпълнителя, въпросът за приемането на изработеното не е съществен, тъй като от него не зависи изходът на делото. Доводът на жалбоподателя, че поради неправилна преценка на доказателства, въззивният съд неправилно е приел, че не е налице лошо изпълнение и че не може да се ангажира отговорността на изпълнителя, които противоречат на практиката на съдилищата за приложение на чл. 87 ал.1 и чл. 265 ал. 2 ЗЗД, не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Основателността на твърдението на възложителя за допуснато неизпълнение в качествено отношение зависи от доказването му и ако изводът на инстанцията по същество по този въпрос е неправилен, това е основание за касационно обжалване на решението по чл. 281 ГПК, а не за допускане на касационно обжалване.
Представените от жалбоподателя Решение № 277 от 2.ІІІ.2000 г. по гр.д. № 1350/ 1999 г. на ВКС и Решение № 1* от 28. Х.1999 г. по гр.д. 553/ 1999 г. на ВКС се отнасят за правото на изправната страна да иска разваляне на договора поради неизпълнение, а дали в конкретния случай има неизпълнение и дали жалбоподателят е носител на това право – зависи от конкретните факти по делото и тяхното доказване, поради което обжалваното решение не е постановено в противоречие с посочената практика на ВКС.
По изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1. ГПК, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 247 от 4.VІІІ.2008 г. по гр.д. № 638/ 2007 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: