4 стр. от определение по гр.д. № 564/2017 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 610
София, 01. юни 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на трети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 564 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 111/31.10.2016 на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 2085/2015, с което е отменено решение № VIII-1237/12.06.2014 на Бургаския районен съд по гр. д. № 4688/2013, като са отхвърлени предявените искове за заплащане на обезщетение за вреди от липси на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], представляван от адв. Н. Х. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства относно правнорелевантните факти и за доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги и правното значение на това дали те са редовно водени, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с практика на ВКС, която прилага.
Ответницата по жалбата М. В. П., представлявана от адв. Е. М. от БАК, я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси касаят решаването на спора по същество и не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото е безспорно установено, че ищецът [фирма] (предишно наименование [фирма]) и ответницата М. В. П. е съществувало трудово правоотношение, прекратено на 14.12.2012 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, по силата на което ответницата е заемала длъжността „застрахователен брокер“. Съобразно представената длъжностна характеристика за тази длъжност и сключения анекс към трудов договор, ответницата е имала задължение да отчита ежедневно сключените застрахователни договори, както и събраните по повод на тях застрахователни премии, в това число и от падежи по разсрочени плащания, поради което съдът е приел, че е отчетник по отношение на имуществото на работодателя. Ищецът твърди, че след извършена финансова ревизия на офиса на [фирма], е установена парична липса в размер на 5.554,02 лева, произтичаща от непостъпили от ответницата суми по застрахователни полици, които работодателят е изплатил съответно на застрахователните и презастрахователни компании, а освен това е констатирано през месец декември 2012 г., че за периода от 02.01.2012 г. до 13.12.2012 г., ответницата не е отчитала пълния размер на получените от застрахованите лица застрахователни премии и размерът на неотчетените средства е 6.974, 91 лева. Видно от допуснатата пред Бургаския районен съд съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, което е извършило основно и допълнително заключение (въз основа счетоводството на ищцовото дружество, неподкрепено с първични счетоводни документи), крайният извод на вещото лице, отразен и в протокол от с.з. на 24.04.2014г. (л.583 от делото на районния съд) е, че за всички полици не се водят индивидуални счетоводни записи на аналитично ниво, поради което няма как да се разбере от общата сума по съответния отчет коя сума от отделните полици не е отчетена частично или е отчетена изцяло. Съгласно назначена нова съдебно-счетоводна експертиза, извършена пред възивната инстанция, заключението на която е възприето от съда като компетентно, обективно и безпристрастно, е прието за установено следното: „Първичните счетоводни документи, въз основа, на които се извършват счетоводните записвания в дружеството по повод дейността на ответницата са: 1) “Отчет за премиен приход и комисионни по застраховки „Комбинирана полица МПС“ и 2) Приходни касови ордери, които обаче не били предоставени на вещото лице. Предвид непредставяне на всички документи за извършване във въззивното дружество на счетоводните операции по сметка 422/15 и по сметка 494/1, вещото лице е посочило, че не може да установи пълнота и съответно да заяви становище дали са редовно съставени и водени тези първични счетоводни документи, като по същата причина съдебно-счетоводната експертиза не може да установи и дали са редовни счетоводните записвания относно вземанията на въззивното дружество към ответницата. Вещото лице е констатирало, че върху голяма част от отчетите за приемане и предаване на полици и суми („Отчет за премиен приход и комисионни по застраховки „комбинирана полица МПС“) липсват подписи, а където е имало поставени подписи – са липсвали име и фамилия, по тази причина експертизата не е установила от кого са поставени; в поддържаната от ответника през 2012 година (процесната година)“. Предвид изложеното, поради липса на пълно и главно доказване на твърдяните от страна на работодателя липси, доколкото счетоводните експертизи са достигнали до категоричния и безусловен извод, че счетоводството на ищеца не е редовно водено, тъй като в него липсват първични счетоводни документи, които е следвало да бъдат съставяни за всяко приемане и предаване на полици и платените суми по тях, с отразяване в касовата книга на дружеството на документите, с които съответно е извършен прихода и разхода по движението на касата в дружеството и отразяване на коя точно полица е отчетена от ответницата, въззивният съд е отхвърлил исковите претенции като неоснователни. В случая първоинстанционният съд е отхвърлил исковите претенции, давайки погрешна правна квалификация на същите, поради което го е отменил и е постановил друго такова, с което обективно съединените искове с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 ГПК са отхвърлени.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси, макар да обуславят изхода на делото, нямат претендираното значение. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че той е длъжен да обсъди всички доказателства, които установяват правно релевантните факти по делото, както и че редовно водените счетоводни книги на търговеца могат да служат като доказателство, но доказателствената тежест, че те са редовно водени е на търговеца. Вписванията в тях следва да бъдат ценени с оглед всички обстоятелства по делото (чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ), но имуществената отговорност на отчетник може да бъде установена не въз основа на първични счетоводни документи, ако те не са съставени по вина на отчетника, изгубени са или са унищожени не по вина на работодателя, налице са извънсъдебни или съдебни признания и др.
При този изход на делото на ответника по касацията следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на 600 лева адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 111/31.10.2016 на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 2085/2015.
ОСЪЖДА [фирма], да заплати на М. В. П. от Бургас сумата 600,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.