1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
[населено място], 01.08.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №510/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №69 от 15.02.2011г., постановено по т.д. №640/2010г. на Пловдивския апелативен съд. Касаторът иска отмяна на решението като неправилно при наличието на трите касационни основания за отмяна на неправилното решение по чл.281, т.3 ГПК. Позовава се на критериите за селекция на касационните жалби по 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – Х. поддържа становище в писмен отговор да не допуска въззивното решение до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски по чл.81 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
С решение №41от 12.04.2010г., постановено по гр.д. № 108/2006г. Хасковският окръжен съд е уважил иска на дружеството [фирма] по чл.125 ТЗ за сумата от 74 571.75 лв. , представляваща стойността на дружествения му дял в [фирма] към 31.03.2006г., ведно със законната лихва и направените по делото разноски. Съдът е възприел тезата на ищеца за “пазарната стойност” на активите като критерий за определяне на стойността на дружествения дял на съдружника, с прекратено участие в дружеството. По втория по делото спорен въпрос за размера на чистото имущество съдът е приел, че от актива по счетоводен баланс трябва да се вземе стойността на дълготрайните, другите нематериални активи и краткотрайните материални активи, а от пасива задълженията на дружеството / без записания капитал, резервите и финансовия резултат/. Размерът на активите е определен на 771 540.25 лв., задълженията на дружеството са 101 242 лв., като от разликата 670 298.25 лв. дружествения дял на ищеца е определен на 223 432.75 лв. След приспадане на изплатената част от дружествения дял от 148 861 лв., съдът е присъдил разликата от 74 571.75 лв. Съдът е отказал да направи прихващане със сумата от 149 642.42 лв. по възражението на ответника по съображения, че претендираното вземане не е установено по основание и размер.
Пловдивският апелативен съд е отменил решението и е отхвърлил искът по чл.125, ал.3 ТЗ като неоснователен. По спорния по делото въпрос за начина на изчисляване на дружествения дял на напусналия дружеството съдружник, въззивният съд е приел, че при изготвянето на междинния баланс се взема предвид стойността на придобитите от дружеството активи по тяхната историческа цена, т.е. по цената на тяхното придобиване или възникване. Съдът е възприел заключението на тройната техническа експертиза М. Т., Е. Жирай и Т. Б. на л.793 от делото, по което дружествения дял на ищеца е изчислен на сумата от 148 861 лв., изплатена му от дружеството на 15.06.2006г.
Касаторът формулира въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, свързан с формирането на счетоводния баланс чрез включване на всички активи и пасиви на дружеството към момента на прекратяване на членството на съдружника. Така поставен въпросът е фактически. С какви активи разполага дружеството и кои от тях трябва да бъдат включени в междинния баланс е въпрос по фактите по делото. Възприетата от Пловдивския апелативен съд фактическа обстановка и изводите по приложение на материалния закон не могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване. Доводите на касатора в тази насока са относими към поддържаните основания за неправилност, но е недопустимо да се преценяват в производство по чл. 288 ГПК. Независимо от липсата на формулиран въпрос по чл.280, ал.1 ГПК не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1 т.2 ГПК – противоречива съдебна практика. В изложението си по т.1 касаторът не сочи съдебна практика. Съгласно приетото в т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.
Вторият въпрос е формулиран като процесуалноправен въпрос отнасящ се до претенцията за дивидент. Касаторът излага несъгласие с извода на въззивния съд, че дивидента не следва да се включи в дела на съдружника, а да бъде прендиран в самостоятелно исково производство, извод направен в противоречие с решение №1584/17.11.200-г. по гр.дело № 927/2000г. на V г.о. на ВКС. Въпросът не е обуславящ изхода на спора по делото, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по така формулиран от касатора въпрос. В мотивите си съдът не е направил извод, че правото на дивидент трябва да се търси в отделно исково производство. Необосноваването на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускането на въззивното решение до касационно обжалване по този процесуално правен въпрос.
Третия въпрос е за базата за оценка на дружествения дял на напусналия дружеството съдружник – дали стойността на активите да се определи по тяхната “историческа стойност” или по “пазарни цени”. Според касатора по този въпрос се налага уеднаквяване на практиката на ВКС, тъй като въпросът се разрешава противоречиво от ВКС. По така формирания от касатора въпрос съдът се е произнесъл, той е от значение за изхода на делото, поради което е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Според даденото в т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с изброените в т.2 на ТР №1/2010г. актове на ВС и ВКС.
Решение №149 по т.дело № 79/2009г. на ВКС, ТК съдържа произнасяне по правен въпрос, различен от формулирания от касатора, а именно за да бъде уважено възражението за съдебно прихващане трябва ли вземането да е установено с влязло в сила решение, поради което въззивното решение не противоречи на решението по чл.290 ГПК. Не е налице предпоставката по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК и с оглед на решение №700 по т.дело № 326/2007г. на ВКС, ІІ т., по което предмет на спора е неплатежоспособността на търговеца и икономическите показатели, които трябва да бъда изследвани за да нейното определяне. Решение №82 по т.дело № 316/2005г. на ВКС, Іт.о. прави разграничение между понятието “ликвидационен дял” и “дружествен дял” и от мотивите на решението става ясно, че делът на напусналия съдружник е определен по междинен баланс, т.е. не може да се приеме, че по поставения от касатора въпрос за базата за определяне на напусналия съдружник “ пазарна цена” или “историческа стойност” съдържа произнасяне в решението. Съдът не обсъжда решението на Варненския апалативен съд от 15.06.2010г. на Варненския апелативен съд, тъй като няма отбелязване да е влязло в сила. Определенията по чл.288 ГПК също не формират съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поради което не се обсъждат като противоречива съдебна практика /т.1 на ТР №2/2010г. на ОСГТК на ВКС/ .
Служебно известно на настоящия състав на ВКС, ТК, е че с решение №64 постановено по т.дело № 504/2008г. ВКС, ТК , ІІ т.о. се е произнесъл по значимия за изхода на делото правен въпрос. В решението, постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК, е прието че при съставянето на баланса за определяне на дела на напусналия дружеството съдружник, оценката на активите се прави по тяхната “историческа стойност”. Това разрешение на правния въпрос е възприето в решение № 224 от 10.09.2010г. по т.д. № 765/2008г. на ВКС, ТК , ІІ т.о. Решението на Пловдивския апелативен съд, с което е приета за базата за определяне на активите на дружеството по тяхната “историческа стойност”, е съобразено с решението по чл.290 ГПК, поради което не е налице критерия противоречива съдебна практика. В нормата на чл.125, ал.3 ТЗ е посочено изрично, че уреждането на имуществените последици се извършва въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Законодателят не визира пазарна стойност на активите, а балансова стойност, която се подчинява на счетоводните изисквания за съставяне на междинен баланс, в това число и за методологията на оценка на имуществото на дружеството, а последните подлежат на проверка посредством експертно заключение. Тъй като с решението по т.д. №504/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е преодоляно колебанието в практиката на съдилищата по правния въпрос, не са налице хипотезите на т.4, ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Изложеното налага извод за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 , т.2, т.3 ГПК.
С оглед на изхода от касационното обжалване на ответника по касация ще следва да се присъдят документираните разноски от 2500 лв.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №69 от 15.02.2011г., постановено по т.д. № 640/2010г. на Пловдивския апелативен съд, трети състав.
ОСЪЖДА [фирма] – гр. Д. да заплати на [фирма] – [населено място] разноски 2500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: