О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
гр. София, 12.08.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети август през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 544 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „С” ООД, гр. П. чрез процесуалния му представител адв. Г срещу определение № 480/09.04.2010г. по ч. т. дело № 300/2010г. на Апелативен съд Пловдив, 1 състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от „С” ООД, гр. П. срещу определение № 165/01.02.2010г. по т. дело № 63/2010г. на Пловдивски окръжен съд, 18 гр. с. и е прекратено производството по делото пред въззивния съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че недопустимо и в противоречие на чл. 42, ал. 2 ГПК връчването на известието за наложената обезпечителна мярка е направено от частен съдебен изпълнител, тъй като няма искане на другата страна, както и че е нарушена разпоредбата на чл. 42, ал. 3 ГПК поради това, че съобщението не е връчено по друг начин – по пощата или чрез куриерска служба. Поддържа становище, че по факса и на електронния адрес е изпратено само запорното съобщение, но не и определението за допускане на обезпечение на иска, както и не са налице доказателства за връчване по факса – липсва извлечение/рапорт от факс – устройството и лицето, удостоверило връчването, не се легитимира като служител на ЧСИ Д. Г. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено.
Ответникът „Т” А. , гр. П. не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт с характер на разпореждане за връщане на частна жалба.
Разгледана по същество, тя е основателна.
Апелативен съд Пловдив е приел, че съобщението за извършените изпълнителни действия е било връчено на частния жалбоподател в деня на извършването им – на 02.02.2010г. по факс /чл. 42, ал. 3 ГПК/ и на обявения в търговския регистър електронен адрес /чл. 42, ал. 4 ГПК/, едноседмичният срок за обжалване по чл. 396, ал. 1 ГПК е изтекъл на 09.02.2010г. и тъй като частната жалба е подадена на 10.02.2010г. решаващият съдебен състав е направил извод, че същата е просрочена.
Обжалваното определение е правилно. Неоснователен е инвокираният от частния жалбоподател довод, че връчването на известието за наложената обезпечителна мярка е недопустимо и е направено от частния съдебен изпълнител в противоречие на чл. 42, ал. 2 ГПК поради липсата на искане на другата страна. Разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК регламентира правото на обжалване на определението на съда по обезпечение на иска, срока и момента, от който последният започва да тече, като за ответника срокът започва да тече от деня, в който му е връчено съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК. Касае се до специална правна норма, която изключва приложението на чл. 42, ал. 2 ГПК в хипотезата на връчване на съобщение за наложена обезпечителна мярка. С оглед вида на обезпечителната мярка и начина на нейното налагане съдебният изпълнител /държавен или частен/ притежава правомощия да връчи запорното съобщение по силата на чл. 396, ал. 1 ГПК, без да е необходимо искане на другата страна по смисъла на чл. 42, ал. 2 ГПК.
Необходима предпоставка за връчване на съобщението по факса съгласно чл. 42, ал. 3 ГПК е съобщението да не е връчено по друг начин. Преди да се премине към връчване по факса следва да се направи опит за връчване от служител на съдебния изпълнител, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка съгласно чл. 42, ал. 1 ГПК и едва ако връчването по този начин е невъзможно, по изключение може да се използват начините, уредени в чл. 42, ал. 3 ГПК. В конкретния случай частният съдебен изпълнител в нарушение на посочените законови текстове е изпратил запорното съобщение по факс. Основателен е и доводът на частния жалбоподател за липсата на доказателства за получаване на факса – липсва извлечение/рапорт от факс – устройството.
По отношение на връчването на запорното съобщение на електронния адрес на частния жалбоподател настоящият съдебен състав счита, че разпоредбата на чл. 42, ал. 4 ГПК не е нарушена. Електронният адрес ciimpex@abv.bg, на който е изпратено съобщението за наложената обезпечителна мярка, е посочен от „С” ООД, гр. П. в търговския регистър и е вписан по партидата на дружеството. Налице е хипотезата на чл. 42, ал. 4 във връзка с чл. 10, ал. 2, изр. първо ЗЕДЕП, тъй като потвърждаване не се изисква и изпратеното от ЧСИ запорно съобщение е постъпило в посочената от частния жалбоподател информационна система. В тази насока настоящият съдебен състав съобразява поддържаното от частния жалбоподател становище, че по факса и на електронния адрес е изпратено само запорното съобщение, но не и определението за допускане на обезпечение на иска, както и липсата на възражение, че запорното съобщение не е постъпило в електронната му поща.
Неоснователен е доводът за неправилност на определението поради липсата на връчване на определението за допускане на обезпечение на иска. Разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК визира началото на срока за обжалване на определението на съда по обезпечение на иска за ответника от деня, в който му е връчено съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител /в хипотезата на запор на движими вещи от връчване на запорното съобщение/, но не и от връчване на определението за допускане на обезпечение на иска.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита за правилен изводът на въззивния съд, че срокът за обжалване по чл. 396, ал. 1 ГПК е изтекъл на 09.02.2010г. и подадената на 10.02.2010г. частна жалба е просрочена.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 480/09.04.2010г. по ч. т. дело № 300/2010г. на Апелативен съд Пловдив, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.