Определение №610 от 16.5.2013 по гр. дело №2305/2305 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
София, 16 май 2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети май двехиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска

като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 2305/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Общинско предприятие „Обреден дом”, [населено място] чрез пълномощник на директора на ОП Д. А.-С. против въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд, постановено на 29.01.2013 г. по гр. д. № 762/2012 г., с което е потвърдено решение на Кюстендилски районен съд № 673/15.10.2012 г. по гр. д. № 2812/2011 г., с което са уважени предявените от Д. М. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място] против ОП „Обреден дом”, [населено място] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
С жалбата е заявено оплакване за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че въззивното решение е постановено в противоречие с Р. № 857/25.01.2011 г. по гр. д. № 1068/2009 г., ВКС, ІV г. о. и Р № 676/12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г., ВКС, ІV г. о., копия от които са приложени.
Ответникът по касация Д. М. А. е оспорила жалбата като неоснователна с писмен отговор. Претендира разноски за касационната инстанция.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд констатира, че не е налице основание за допускане на обжалването.
Основанието за допустимост на касационното обжалване, на което касаторът се е позовал е чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В конкретния случай не са налице изискванията на това основание, така както са разяснени с ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Преди всичко с приложеното към жалбата изложение не е формулиран правен въпрос по смисъла на т. 1 от цитираното тълкувателно решение. Неизпълнението на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране на правен въпрос от значение за изхода на делото, по който да се е произнесъл въззивният съд само по себе си е основание за недопускане на обжалването.
Независимо от това основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК е подкрепено с 2 решения на съдебен състав на Върховния касационен съд, които са постановени при различни от процесния случай фактически обстоятелства.
Искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата инстанция не е подкрепено с доказателства.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Кюстендил, Гражданска колегия, постановено на 29.01.2013 г. по гр. д. № 762/2012 г. по касационна жалба на ОП „Обреден дом”, [населено място], [улица].
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top