4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
С.,20.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 532/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Балкански институт по труда и социалната политика със седалище в [населено място] срещу определение № 12092 от 27.08.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 5974/2010 г. на Софийски градски съд, І г. о. С обжалваното определение е потвърдено определение от 23.03.2010 г. по гр. д. № 437/2010 г. на Софийски районен съд, 37 състав, с което на основание чл.130 от ГПК е върната подадената от частния жалбоподател искова молба поради недопустимост на предявения с нея установителен иск против Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на въззивното определение като неправилно поради нарушения на закона и необоснованост. Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на въззивния съд за недопустимост на иска и твърди, че искът не е насочен към установяване на факт с правно значение по смисъла на чл.124, ал.4 от ГПК, а е основан на разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК, тъй като цели установяване на съществуването или несъществуването на правоотношение между страните по сключения помежду им Договор за безвъзмездна помощ BG2004/016-711.11.4/E./G/PPP/B-39 по схема за безвъзмездна помощ за публично-частно партньорство.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният жалбоподател се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, във връзка с което е приповторил релевираните в частната жалба доводи за неправилност на атакуваното определение. Като обуславящ въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК е формулирал въпроса „за наличието на правна възможност със съдебно решение да получи съдебна защита и да установи по съдебен път съществува ли посоченото в писмо на ответника М. основание за прекратяване на Договор за безвъзмездна помощ BG2004/016-711.11.4/E./G/PPP/B-39 по схема за безвъзмездна помощ за публично-частно партньорство”.
Ответникът Министерство на икономиката, енергетиката и туризма не заявява становище по частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и наведените доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба на Балкански институт по труда и социалната политика, с която е предявен иск против Министерство на икономиката, енергетиката и туризма за установяване, че извършеното с писмо рег. № 91-00-144/21.05.2009 г. на зам. министъра на икономиката и енергетиката и ръководител на Програма ФАР прекратяване на сключения между страните Договор за безвъзмездна помощ BG2004/016-711.11.4/E./G/PPP/B-39 по схема за безвъзмездна помощ за публично-частно партньорство е осъществено в нарушение на договорните клаузи и е незаконосъобразно.
Първоинстанционният съд е върнал исковата молба на основание чл.130 от ГПК, след като е приел, че предявеният с нея иск е недопустим. Недопустимостта е аргументирана с разпоредбата на чл.124, ал.4 от ГПК и със съображения, че искът е насочен към установяване на факт с правно значение, за който в закона не е предвидена възможност да се установява по съдебен ред чрез самостоятелен иск. Сезиран с частна жалба от ищеца, Софийски градски съд е потвърдил обжалваното определение с мотиви, аналогични на изложените от първостепенния съд.
Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпрос, макар и неясно формулиран, се свежда до процесуалната допустимост на предявения от частния жалбоподател установителен иск. Преценен от гледна точка на въведеното в чл.280, ал.1 от ГПК общо изискване за достъп до касация, въпросът несъмнено е обуславящ за изхода на конкретното дело, тъй като разрешаването му от въззивния съд е довело до потвърждаване на първоинстанционното определение за връщане на подадената от частния жалбоподател искова молба на основание чл.130 от ГПК.
Независимо от значимостта на въпроса, касационно обжалване не може да се допусне поради отсъствие на сочената от жалбоподателя допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Според указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е налице тогава, когато разрешеният в обжалвания въззивен акт правен въпрос е от такова естество, че касационното му разглеждане ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или когато законите са непълни, неясни или противоречи и се налага създаване на съдебна практика по прилагането им или осъвременяване на съществуваща практика поради настъпили промени в законодателството и обществените условия. В конкретния случай въззивният съд е приел, че предявеният от частния жалбоподател установителен иск е основан на разпоредбата на чл.124, ал.4 от ГПК – извод, който не подлежи на ревизиране в стадия за селектиране на касационните жалби поради относимостта му към правилността на обжалваното определение, а процесуалната недопустимост на иска е обоснована с отсъствието на призната в закона възможност да се установява чрез самостоятелен иск спорния между страните факт – прекратен ли е валидно сключеният помежду им Договор за безвъзмездна помощ BG2004/016-711.11.4/E./G/PPP/B-39 по схема за безвъзмездна помощ за публично-частно партньорство. Разпоредбата на чл.124, ал.4 от приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс е аналогична на чл.97, ал.3 от ГПК /отм./, ясна е и не се нуждае от изправително тълкуване за изясняване на действителния й смисъл. Тя ограничава допустимостта на установителните искове за факти само до случаите, в които изрична законова разпоредба признава процесуална възможност да се установява със самостоятелен иск определен факт с правно значение, релевантен за съществуването на едно право или правоотношение. По приложението на чл.97, ал.3 от ГПК /отм./ и на аналогичния чл.124, ал.4 от ГПК съществува константна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, която последователно се придържа към становището за ограниченото приложно поле на установителните искове за факти и за допустимостта им само в изрично визираните в закон случаи. Съществуващата ясна правна уредба и константната съдебна практика по приложението й изключват достъпа до касационно обжалване на визираното в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание и сочат на неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 12092 от 27.08.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 5974/2010 г. на Софийски градски съд, І г. о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :