О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
Гр.София, 25.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 465/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против Решение № 318/28.11.2016 г. на Пловдивския АС по в.т.д.№ 618/2016 г., с което е потвърдено Решение № 315/19.07.2016 г. на ОС Пловдив по т.д.№ 542/2015 г. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата 136544, 54 лв. с ДДС на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, получена в периода от 1 август 2010 г. до 31 юли 2011 г. от ответника като „такса пренос по мрежа“ и „такса достъп“, ведно със законната лихва върху нея от завеждане на делото – 28.07.2015 г. до окончателното й плащане.
В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно по съображения за необоснованост и съществени нарушения на процесуалния закон. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на спора правен въпрос „При присъединяване на обект на потребител в уредба 20 kV на подстанция 110 kV следва ли начинът на присъединяване на обекта към електропреносната мрежа, формално описан в заключение на съдебно-техническа експертиза, да има приоритет пред нормативните разпоредби, уреждащи присъединяването към мрежа 20 kV и продажбата на ел.енергия при начисляване цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос по електроразпределителната мрежа при предоставяне на услугите достъп и пренос от мрежовия оператор“. Касаторът претендира отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска.
В срока за отговор на касационната жалба ответникът по касация [фирма] П. изразява становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Пловдивския апелативен съд и не страда от дефекти, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди решението, с което искът по чл.55 ал.1 ЗЗД е уважен, въззивният съд е приел, че процесното вземане е цедирано на ищеца с договор за възмездна цесия, за която длъжникът е надлежно уведомен, двата трафопоста – собственост на цедента „НОВА П.“, са използвани само за нуждите на производството на дружеството-собственик, през процесния период трафопостовете са захранвани от подстанция „Ф.“ – тогава собственост на [фирма] – и част от електропреносната енергийна система, кабелите, свързващи обектите на [фирма] с подстанция „Ф.“, не захранват други клиенти на [фирма] и нямат връзка със съоражения, собственост на ответното дружество. Като пряко присъединен, цедентът не дължи начислената цена за достъп и за пренос, тъй като липсва предоставена услуга по снабдяване с ел.енергия, извършвана през процесния период от [фирма]. Ответникът не доказва извършени разходи по поддръжка, ремонт и съхранение на съоръженията, нито по пренос, който се осъществява чрез собствени на наемодателя на цедента кабели. За да са дължими начислените такси, е необходимо да е предоставена реално услуга от ответника, а в случая праводателят на ищеца не използва мрежата поради прякото си присъединяване.
Единственият въпрос в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е съвършено неясно формулиран и не е обсъждан в обжалваното решение и съответно не е обусловил правната воля на съда за потвърждаването на първоинстанционния акт.
Въпросът е зададен в контекста на оплакването за неправилни и необосновани изводи на въззивния съд за пряко присъединяване на обектите на цедента „Н.“ към преносната мрежа в подстанция „Ф.“, собственост на Н., за липса на предоставени през процесния период услуги от ответното дружество на цедента, подлежащи на заплащане, поради констатациите на в.л. И. К. относно собствеността върху съоръженията, чрез които са присъединени обектите на праводателя, възприети безкритично от съда. В изложението се поддържа, че ответното дружество като оператор на електроразпределителната мрежа за Ю. България е задължително да осигурява непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия, разпределението й при постъпване в разпределителната мрежа, управление на разпределителната мрежа и други дейности по силата на чл.89 ЗЕ. Обстоятелството, че уредбата, чрез която е присъединен обектът на цедента, не е собственост на [фирма], не означава, че праводателят на ищеца не е присъединен към електроразпределителната мрежа. Обосновката на касатора по същество представлява оплакване за неправилност на въззивното решение. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото и за формиране решаващата воля на съда, не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за законосъобразността на изводите му според постановките на т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията по чл.281 т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение, които не са обект на проверка във фазата на селекция на касационните жалби.
Допълнителното основание за достъп до касация е бланкетно посочено, жалбоподателят не е развил съображения с какво разглеждането на въпроса би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването й, не се позовава на непълнота, неяснота или противоречия в нормативната уредба и необходимост от преодоляване на несъвършенствата й според изискванията на т.4 на цитираното ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК.
По изложените съображения следва да се приеме, че касаторът не установява сочените общо и допълнително основание за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 381/28.11.2016 г. по в.т.д.№ 618/2016 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] П. да заплати на [фирма] П. сумата 5000 лв., представляваща разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: