ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 610
гр. София 25.09.2015 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 17.09.2015 (седемнадесети септември две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 4291 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 286, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 8886/04.08.2015 година, подадена от Р. И. С., срещу разпореждане № 219/24.07.2015 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по ч. гр. д. № 3514/2015 година.
С обжалваното разпореждане подадената от Р. И. С. срещу определение № 473/08.07.2015 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по ч. гр. д. № 3514/2015 година частна жалба с вх. № 8143/14.07.2015 година е била върната на подателката й. В частната жалба се излагат доводи за това, че разпореждането за връщане на частната жалба е неправилно като е поискана отмяната му.
Р. И. С. е била уведомена за обжалваното разпореждане на 30.07.2015 година, а подадената от нея частна жалба е с вх. № 8886/04.08.2015 година. Поради това е спазен предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С определение № 695/20.10.2014 година на Окръжен съд София, постановено по гр. д. № 719/2014 година производството по предявените от Р. И. С. срещу А. Л. А., Д. И. М., Ю. Г. Т.-М., И. В. Д. и Д. И. В. искове е прекратено като исковата молба е върната на С., тъй като същата не е отстранила нередовностите й в определения от съда срок. Това определение е било обжалвано и потвърдено с определение № 129/17.01.2015 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 4971/2014 година. Р. И. С. е подала частна касационна жалба с вх. 1 196/30.01.2015 година срещу определението на Софийския апелативен съд, която обаче е била върната с разпореждане от 04.05.2015 година, поради неотстраняване на нередовностите й в определения от съда срок. С определение № 473/08.07.2015 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по ч. гр. д. № 3514/2015 година разпореждането на Софийския апелативен съд от 04.05.2015 година е потвърдено. Тъй като не е била съгласна с резултата от обжалването Р. И. С. е подала частна жалба с вх. № 8143/14.07.2015 година срещу посоченото определение. След като е преценил, че определение № 473/08.07.2015 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по ч. гр. д. № 3514/2015 година е постановено по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК, поради което е окончателно и не подлежи на обжалване съдията-докладчик е постановил обжалваното разпореждане и е върнал частната жалба на С..
Законосъобразността на обжалваното от Р. И. С. разпореждане е в тясна връзка с това дали е предвидена законова възможност за обжалване на определение № 473/08.07.2015 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по ч. гр. д. № 3514/2015 година. Със същото съставът на Върховния касационен съд се е произнесъл по законосъобразността на разпореждането от 04.05.2015 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 4971/2014 година. Последното е такова по чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК. Затова същото подлежи на обжалване с частна жалба по силата на изричната разпоредба на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 2 от ГПК компетентен да се произнесе по тази жалба е Върховния касационен съд. При произнасянето си по подадената срещу разпореждането за връщане частна жалба съставът на Върховния касационен съд извършва проверка и се произнася за законосъобразността на същото.
Законът не предвижда възможност за последващ инстанционен контрол на определение на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК. Такава не може да бъде обоснована с правилото на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, предвиждащо, че определенията по ал. 1 постановени от състав на Върховния касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд. Тази разпоредба дава възможност за обжалване на определенията по чл. 274, ал. 1 от ГПК на Върховния касационен съд само в случаите когато са постановени за първи от състав на този съд и има предвид обжалването точно на тези определения. Видно от редакцията и същата не предвижда възможност за последващо обжалване на определение, с което Върховният касационен съд се е произнесъл по жалба срещу определение по чл. 274, ал. 1 от ГПК, постановено от състав на въззивен съд. Обжалването на съдебните актове е строго регламентирано, поради което е недопустимо извън предвидените в закона случаи. По начало съдебното производство е уредено като триинстанционно такова и при положение, че при постояването на определението си по чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК съставът на Върховния касационен съд действа като втора инстанция на постановилия преграждащото определение въззивен съд, подадената срещу това определение жалба ще трябва да бъде разглеждана по реда за разглеждане на частни жалби от третата инстанция, т. е. по реда на касационното производство. Възможността за касационно обжалване на определенията е уредена с разпоредбите на чл. 274, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. С оглед на тях на касационно обжалване подлежат само посочените в чл. 274, ал. 3 от ГПК определения, а такова не се предвижда за останалите. Освен това от касационно обжалване са изключени и определенията по чл. 274, ал. 3 от ГПК, които са постановени в искови производства, с цена на исковете под посочената в чл. 280, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал.4 от ГПК. Тъй като определението на Върховния касационен съд е постановено по подадена по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1 от ГПК частна жалба, то е постановено в рамките на съдебното производство и не е такова по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. От друга страна разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК предвижда, че при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК на касационно обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. От това следва, че тази разпоредба предвижда възможност за касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища, каквито са окръжните и апелативните такива и то само на тези, с които те са потвърдили определение по чл. 274, ал. 1 от ГПК, постановено от първоинстанционния районен или окръжен съд. Определенията на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК, с които той се е произнесъл по законосъобразността на определения по чл. 274, ал. 1 от ГПК, постановени за първи път от състав на въззивен не са въззивни такива. При обжалването на преграждащо определение Върховният касационен съд действа като касационен, а не като въззивен съд. Предвид на това определенията, с които касационният съд се произнася по жалби срещу преграждащи определения на въззивен съд не попадат в кръга на тези посочени в чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. От изложеното следва, че постановеното по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК определение на Върховния касационен съд е окончателно и не подлежи на последваща проверка за законосъобразност. В този смисъл разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК е идентична с тази на чл. 218а, ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.), а уредбата на обжалването на разпореждането по чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 2 от ГПК е сходна с тази по чл. 218в, ал. 5 от ГПК (отм.) затова не съществува пречка за приложението на тълкуването дадено с т. 14 от ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС. Съгласно същото с разпореждането за връщане на касационната жалба въззивният съд се произнася по допустимостта на касационното производство, поради което определението на касационния съд, с което връщането се потвърждава е акт на касационна инстанция и затова е окончателно. От това следва, че определение № 473/08.07.2015 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по ч. гр. д. № 3514/2015 година, с което е потвърдено разпореждането на Софийския апелативен съд за връщане на подадената от Р. И. С. частна касационна жалба с вх. 1 196/30.01.2015 година е окончателно и не подлежи на обжалване.
Предвид горното не съществува законова възможност Р. И. С. да обжалва определение № 473/08.07.2015 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по ч. гр. д. № 3514/2015 година, поради което подадената срещу него частна жалба с вх. № 8143/14.07.2015 година правилно е била върната. От това следва, че подадената от нея срещу разпореждане № 219/24.07.2015 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по ч. гр. д. № 3514/2015 година, частна жалба с вх. № 8886/04.08.2015 година е неоснователна, поради което разпореждането трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 219/24.07.2015 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по ч. гр. д. № 3514/2015 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.