3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
гр. София, 26.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2397 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. П. Д. срещу определение № 2052 от 20.06.2017г. по ч. гр. д. № 2353/2017г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение от 09.03.2017г. по гр.д. № 9437/2014г. на СГС, I ГО, 9 състав, с което е спряно производството по иска по чл.422 ГПК до приключване на производството по искането на длъжника по чл.423 ГПК.
Частният жалбоподател моли да бъде отменено атакуваното определение като неправилно /съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост/, по съображения, подробно изложени в частната жалба.
Ответникът, [фирма], сочи, че жалбата е недопустима, съответно поддържа липса на основания за допускане на касационния контрол и неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, въззивният съд е приел, че подаденото възражение по чл.414 ГПК е просрочено, но същевременно е констатирал, че в кориците на заповедното производство се съдържа и искане по чл.423 ГПК, депозирано от длъжника почти едновременно с възражението по чл.414 ГПК, което не е било администрирано от СРС, поради подаване на възражението по чл.414 ГПК. При така посочената фактическа обстановка, съдът е изложил съображения, че при висящност на спора по чл.422 ГПК, по който вече са извършени множество процесуални действия, ако в производство по чл.423 ГПК се установи, че заповедта за изпълнение не е надлежно връчена на длъжника, съдът приема възражението и разглеждането на делото продължава пред първоинстанционния съд с указания към заявителя, като в случая, такъв иск вече е предявен. Прието е, че между искането по чл.423 ГПК и производството по чл.422 ГПК е налице преюдициална връзка, тъй като в производството по чл.423 ГПК се извършва преценка, налице ли са предпоставките за възобновяване на положението, което би съществувало, ако длъжникът беше подал възражение по чл.414 ГПК в законоустановения срок, след което съдът разглеждащ искът по чл.422 ГПК ще направи преценка за наличие на правен интерес за ищеца от предявяването на положителен установителен иск в зависимост от това, дали издадената заповед за изпълнение е влязла в сила или не.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че съдът се е произнесъл по следните значимите за изхода на спора въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: „ 1/ Допустимо ли е окръжните съдилища да дават задължителни указания на районните съдилища в случаите, когато не се явяват горна инстанция; 2/ Допустимо ли е по своя инициатива съдът да заменя един свидетел с друг, без да е сезиран с такова искане и без да е уведомил страните по делото за тази промяна?; 3/ Допустимо ли е в случаите, в които страната по делото оспорва определени факти и производството по събиране на доказателствата не е приключило, съдът по своя преценка да приеме и обяви същия факт за доказан?; 4/ В случаите, в които длъжникът в заповедното производство е подал възражение по чл.414 ГПК и възражение по чл.423 ГПК и това по чл.414 ГПК е прието за подадено в срок, следва ли възражението по чл.423 ГПК да се администрира?”. В изложението се поддържа още, че в противоречие със задължителната практика на ВКС определението на САС е постановено при почти пълна липса на мотиви, без да се обсъдят повечето доказателства и не е коментирано нито едно от възраженията на въззивника; Твърди се, че в нарушение на задължителната практика на ВКС въззивният съд е приел, че е налице основание за спиране на исковото производство; приел е за правилно и законосъобразно СГС да формира изводи въз основа на неприети по делото доказателства; не е отчел съществените нарушения в процедурата по връчване на книжата.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.
Предмет на настоящото производство е жалба срещу въззивното определение, с което е потвърдено спиране на исковото производство по чл.229, ал.1, т.4 ГПК. С оглед на това, не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. първия въпрос в изложението за допустимост на акт, с който се дават указания от окръжния на заповедния съд, тъй като този акт не подлежи на инстанционен контрол от ВКС и не влиза в предмета на касационното дело. Следва да се има предвид и факта, че така наречените от касатора „указания”, в действителност представляват действия по връщане на заповедното дело от исковия на заповедния съд за администриране на искането по чл.423 ГПК на длъжника. Следователно, в случая не е налице „даване на указания” от исковия на заповедния съд, а изпращане на делото по заповедното производство на компетентния да администриране молбата по чл.423 ГПК съд, предвид обстоятелството, че молбата е висяща и липсва отказ или оттегляне на същата от страна на подателя й – настоящ касатор. Четвъртият въпрос също е свързан с администрирането на молбата по чл.423 ГПК, поради което, по-изложените вече съображения, той не предпоставя допускане на определението до касационен контрол. Въпросът не покрива и сочения от жалбоподателя допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед яснотата на заложения в чл.2 ГПК принцип, че съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични или имуществени права, в изпълнение на който е действал исковият съд, отчитайки факта, че молбата е висяща и липсва десезиране по нея.
Общата предпоставка за допускане на обжалваното определение до касация не е осъществена и по отношение на втори и трети въпрос, тъй като обуславящият изхода на спора въпрос е друг – за наличието на основанието по чл.229, ал.1 т.4 от ГПК за спиране на производството по чл.422 ГПК при наличие на молба по чл.423 ГПК.
Останалите твърдения в изложението представляват оплаквания относно правилността на обжалвания акт, които не подлежат на разглеждане в селективната фаза на касационното производство. Независимо от това, следва да се отбележи, че не е налице поддържаната от касатора липса на мотиви на въззивната инстанция, която е обсъдила всички доводи и възражения, които са относими към наличието на основанието за спиране на производството по делото, отчитайки какъв е предметът на частната жалба. Дори да се приеме, че жалбоподателят е поставил обуславящият изхода на спора въпрос за наличие на основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по предявения по реда на чл.422 ГПК иск до приключване на производството по чл.423 ГПК, касационният контрол не може да бъде допуснат, тъй като не е осъществен наведеният допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, предвид липса на формирана задължителна практика на ВКС по този въпрос.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2052 от 20.06.2017г. по ч. гр. д. № 2353/2017г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.