3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 610
С., 29.08. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 596/2010 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 97 от 10.03.2010 г. по т.д.№ 12/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 3189 от 30.10.2009 г. по гр.д.№ 9103/2008 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 327 ТЗ касаторът е осъден да заплати на И. П. Р. сумата 4 000 лв., представляваща остатък от цената на продадената му от ищеца движима вещ – МПС с договор от 12.08.2008 г., както и обезщетение за забава в плащането й.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по съществен за изхода на делото материалноправен въпрос със следната формулировка – правните недостатъци на една вещ, които препятстват нейната употреба според предназначението й съставляват ли основание за разваляне на договора за покупко-продажбата й.
Ответникът по касация И. П. Р. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й допустимост не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
В съобразителната част на обжалваното решение е прието за установено, че продаденият автомобил е бил иззет от РПУ В., като в хода на разследването не се доказало извършване на престъпление, доколкото констатираната интервенция върху номера на рамата му била резултат на извършен ремонт. С постановление от 16.11.2007 г. на прокурор при РП В. наказателното производство по образуваното дознание срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.345А, ал.1 НК било прекратено и постановено връщането на лекотоварния автомобил. Въз основа на събраните доказателства е направен изводът, че между страните е възникнало валидно правоотношение, било е извършено официално отбелязване в документа за собственост, удостоверяващо, че номера на рамата не съвпада с посочения по документ номер, с което отбелязване това обстоятелство се счита за станало известно на купувача при сключване на сделката. Изложени са съображения, че последващите действия на органите на МВР по изземването на лекия автомобил не променят правните последици от изпълненото от продавача задължение да предаде владението върху автомобила, на което кореспондира насрещното задължение на купувача да заплати остатъка от цената й, което последният не изпълнил. Посочено е, че вредите от неизползването на вещта и нейното овехтяване се дължат на действия на органите на властта, за които същите следва да отговарят по предвидения в законодателството ни ред, а купувачът разполагал с право да иска отбив от цената, ако се окаже, че е налице вещ с недостатъци, което той не упражнил, а и от заключението на съдебно-техническата експертиза се установявало, че процесното МПС е годно за употреба. Изложените съображения по основателността на първоначалния иск обусловили извода на съда, че след като ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на продажната цена и не разполага с потестативното право да развали договора, предявеният насрещен иск по чл.55, ал.1, предл.трето ЗЗД за връщане на платената по него сума в размер на 3 000 лв. е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос е разрешен с необжалваната част от решението, с която въззивният съд се е произнесъл по предявения от касатора насрещен иск за връщане на продажната цена на продадения му с недостатък лекотоварен автомобил – чл.195, ал.1, предл.1 ЗЗД. Независимо от дадената от съдилищата правна квалификация на иска, разгледаният от тях спор относно отговорността на продавача за продажбата на вещ с недостатъци /фактически или правни/ е разрешен с влязлото в сила решение и не може да бъде пререшаван в настоящето производство. Следователно изведеният от касатора въпрос няма характеристиката на обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК спрямо спор, който е висящ само по иска с правно основание чл.327 ТЗ.
Отсъствието на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчна, за да се отрече наличието на което и да е от визираните в т.1-3 от текста основания за достъп на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 97 от 10.03.2010 г. по т.д.№ 12/2010 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: