О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
гр. София, 03.11.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 4282 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт С. Р. срещу решение № 1629 от 26.07.2013г. по т. дело № 2878/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено решение от 22.05.2012г. по т. дело № 2446/2011г. на Софийски градски съд, VI ТО, 5 състав и [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на ищеца [фирма], [населено място] сумата 4 900 лв. – съдебни и деловодни разноски за въззивната инстанция. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 46 024,87 лв. – платена без основание коригирана сметка, изготвена на база констативен протокол № 3002871/19.02.2010г. и представляваща част от главница по фактура № [ЕГН]/15.03.2010г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.06.2011г. до окончателното изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 7 569,72 лв. – разноски, и е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че [фирма], [населено място] не дължи на [фирма], [населено място] сумата 20 718,06 лв. – остатък от главницата по горепосочените фактура, издадена въз основа на констативния протокол.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с постоянната практика на ВКС, който се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Може ли да бъде прието за основателно оспорването на дължимостта на дълг, за който в извънсъдебна спогодба /споразумение/ е признато от длъжника, че е дължима?“. Позовава се на противоречие с решение № 199/19.04.2010г. по гр. д. № 1869/2009г. на САС, решение от 19.04.2010г. по гр. д. № 1869/2009г. на САС, решение от 13.02.2013г. по гр. д. № 45417/2011г. на СРС, 68 състав, решение от 07.06.2010г. по гр. д. № 1353/2008г. на СГС, II-г състав, решение от 16.05.2008г. по гр. д. № 15797/2007г. на СРС, 37 състав и решение от 14.12.2008г. по гр. д. № 8362/2007г. на СРС, 35 състав. Касаторът поддържа становище, че първоинстанционният и въззивният съд, въпреки изричното доказателствено искане, направено с отговора на исковата молба и въззивната жалба, не е допуснал комплексна съдебна счетоводно – техническа експертиза, а въззивната инстанция е пренебрегнала и формалната доказателствена сила на представения и приет споразумителен протокол.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Р. А. оспорва касационната жалба и релевира възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения: формулираният от касатора въпрос касае правилността на решението, но не е обусловил правните изводи на въззивния съд; посоченият от касатора въпрос обуславя решението само въз основа на едно единствено доказателство – „споразумителен протокол от 20.12.2010г.“, който е оспорен своевременно от другата страна с множество различни възражения; различието в крайния правен резултат по делото и цитираните от касатора решения е обусловено не от противоречие в практиката на съдилищата, а се дължи на различни факти, обстоятелства и доказателства в различните дела.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което са уважени предявените осъдителен и отрицателен установителен искове, въззивният съд е приел, че извършените плащания са без основание, тъй като за ищеца не е възникнал правно валиден дълг въз основа на корекцията за минал период. Съдебният състав е констатирал наличието на извършена от ответника корекция в сметките на ищеца съобразно предвидена в действалите към момента на сключване на договора Общи условия на [фирма] възможност за коригиране на грешки в отчитането на потребената ел. енергия, установени с констативен протокол на електроразпределителното дружество. Изводът за основателност на предявените искове е аргументиран с липсата на нормативна уредба, допускаща едностранно извършване на корекции в сметките на потребителите за минал период поради неточно отчитане количествата на използваната електроенергия, и с нищожността на съответните клаузи от Общите условия, по които се начислява допълнително цена за минал период, поради нарушаване на принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение – чл. 146, ал. 1 З. във връзка с чл. 143, т. 6 и т. 18 З. и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Изложени са и съображения за липса на доказателства за виновно поведение на потребителя, препятстващо правилното отчитане на потребената ел. енергия за процесния период, тъй като ответникът не твърди и не доказва участие на ищеца в промяната на схемата на свързване на измервателната група със средството за търговско измерване.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Формулираният от касатора въпрос „Може ли да бъде прието за основателно оспорването на дължимостта на дълг, за който в извънсъдебна спогодба /споразумение/ е признато от длъжника, че е дължима?“ не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като отговорът му зависи от конкретното съдържание на сключеното между страните споразумение и дали същото съдържа изрично признание на дълга от длъжника. Този въпрос не е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, поради това, че въззивният съд е установил, че с представения от ответника по иска споразумителен протокол ищецът е признал задължения за консумирана и незаплатена ел. енергия по договор № 44199 по други фактури – от 30.03.2010г., докато процесната фактура е от предходна дата – 15.03.2010г. Въпросът дали конкретният споразумителен протокол от 20.12.2010г. съдържа признание на задълженията по фактура № [ЕГН]/15.03.2010г. е фактически и подлежи на доказване съобразно съответните обстоятелства и ангажираните в тази насока доказателства. Различията в крайния резултат на обжалваното решение и приложените съдебни решения се дължат на различия в установената и приета от съда фактическа обстановка и различното съдържание на отделните споразумителни протоколи, представени по конкретните дела.
Оплакването, че първоинстанционният и въззивният съд, въпреки изричното доказателствено искане, направено с отговора на исковата молба и въззивната жалба, не е допуснал комплексна съдебна счетоводно – техническа експертиза, представлява основание за касационно обжалване на въззивния съдебен акт поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поради липса на твърдяните от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за размера на договореното адвокатско възнаграждение и за неговото плащане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1629 от 26.07.2013г. по т. дело № 2878/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.