О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
гр.София, 30.12.2008 год.
Върховният касационен съд на Република България, I гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №1564 по описа за 2008 год.
Производството е по чл.288 във връзка с чл.278, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. М. Я. и В. Т. Я. , двете от гр. В., срещу определението от 09.05.2008г. по ч.гр.д. №964/2008г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 21.03.2007г. по гр.д. №0850/2007г. на Варненски районен съд, с което е прекратено производството по делото.
Ответницата по жалбата Д. Г. С. не взема становище.
Върховния касационен съд, състав на І гражданско отделение Върховния касационен съд, състав на І гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на касационно обжалване определение, поради което е допустима.
С обжалваното определение въззивният съд е оставил в сила определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по искова молба на М. М. Я. и В. Т. Я. срещу Д. Г. С. за признаване за установено, че ответницата не е собственик на недвижим имот в гр. В..
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателките, за да обосноват допускането на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поддържат, че същественият правен въпрос, по който се е произнесъл съда с обжалваното определение, е въпросът за наличието на правен интерес от установяването, че ответниците не са собственици на имота и че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – ТР №1/1997г.
Въпросът за наличието на правен интерес от установяването е съществен за допустимостта на установителния иск за собственост. Решаването му от въззивния съд в настоящия случай е в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, че правото на собственост на лицето, на което е възстановена земеделска земя в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, може да бъде защитено срещу лицето, което оспорва правото му на собственост, като твърди, че то е собственик на земята по силата на трансформация на правото му на ползване по силата на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, с установителен или ревандикационен иск в зависимост от това дали ответникът упражнява фактическата власт върху имота. Съгласно константната съдебна практика когато това лице защитава правото си на собственост с установителен иск, той следва да е предявен с искане за установяване на собствеността му. Това лице няма правен интерес от установяването, че ответникът не е собственик, тъй като легитимацията му на собственика на земеделска земя по искове за собственост произтича от позитивно решение от поземлената комисия/ОСЗГ/, придружено със скица, и от установяването, че ползвателят по §4, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ не е построил при спазване на актовете на държавните органи сграда върху земята до 1.03.1991 г. /респективно, че не са налице предпоставките на §4б ПЗР на ЗСПЗЗ/ и не е заплатил земята по цени, определени от Министерския съвет, в тримесечен срок от влизане в сила на оценката. В случая не е налице някой от въпросите, по които е издадено ТР№1/1997г., поради което неоснователни са доводите за несъответствието с тази практика на даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за правния интерес от установителния иск за собственост.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателките, за да обосноват допускането на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поддържат, че правният интерес на ищците да оспорват собствеността на ответниците произтича от твърдяното от ищците обстоятелство, че постановеното в тяхна полза преди 30.07.1999г. решение на ПК-Варна не съдържа индивидуализация на имота, а това обстоятелство считат, че е от значение за точното прилагане на чл.17, ал.2 от ГПК. С посочената разпоредба е уредена компетентността на съда да се произнесе инцидентно по валидността на административните актове, но в случая въпросът за валидността на решението на поземлената комисия не е обсъждан от въззивния съд при преценката за наличие на правен интерес от установителния иск за собственост, какъвто според константната практика не би бил налице, ако самият ищец оспорва валидността на издаденото в негова полза решение на ПК за възстановяване на собствеността.
Предвид изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 09.05.2008г. по ч.гр.д. №964/2008г. на Варненски окръжен съд, по частна касационна жалба на М. М. Я. и В. Т. Я.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: