5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
София, 30.07.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 505/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи, [населено място], представлявана от главен комисар Н. Н. – директор, чрез пълномощник С. Д. – началник отдел „Правно-нормативно обслужване, срещу решение № 396 от 18.10.2017 г. по в. гр. дело № 584/2017 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено решение №908 от 24.11.2016 г., допълнено и поправено съответно с решение №257 от 13.04.2017 г. и решение №525 от 05.07.2017 год. по гр. дело №961/2016 г. на Районен съд – Пазарджик в частта, с която са отхвърлени предявените искове по чл. 252 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД до размера на 2766 лв., представляващи шестмесечни възнаграждения, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Вместо това е постановено ново решение, с което касаторът е осъден да заплати на Т. Н. Р. сумата от 2 766 лева, представляваща неизплатено обезщетение в размер на шестмесечни възнаграждения – 50% от основното трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 22.03.2016 г., до окончателното изплащане. В останалата обжалвана част е потвърдено първоинстанционното решение.
Ответникът по касационната жалба Т. Н. Р., чрез пълномощника адвокат Л. А., със съдебен адрес – [населено място], оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, а по същество – заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на направените за касационното производство разноски в размер на посочения в договора за правна помощ адвокатски хонорар.
Въззивният съд е приел за установено по делото, че от 01.05.2004 год. до 28.12.2009 г. – 5 години, 7 месеца и 27 дни, ищецът е работил като държавен служител в Министерство на извънредните ситуации /МИС/ на длъжност „главен инспектор в [община]“. На 28.12.2009 г. е прекратено служебното правоотношение с ищеца в МИС и по § 64 ПЗР ЗИДЗМВР е назначен в МВР до 24.03.2014 г., когато е прекратено служебното му правоотношение с МВР и е получил обезщетение в размер на 4 месечни възнаграждения. Приема се, че за периода на работа като държавен служител в МИС и назначаването му в МВР като държавен служител до 24.03.2014 г., когато е прекратено служебното правоотношение и с МВР, Главна дирекция „ПБЗН“ към МВР се явява правоприемник на дейността на МИС, като се касае за универсално правоприемство, изяснено и в практиката на ВКС. Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 123 КТ и на разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 10 от 27.11.2014 г. по тълк. дело № 10/2013 г. на ОСГК на ВКС. Прието е за установено по делото, като няма спор по въпроса, че ищецът е бил държавен служител в МИС. С преминаването на дейността от МИС в МВР по реда на § 63 и § 64 ПЗР ЗИДЗМВР (отм.), ищецът също е назначен за държавен служител, което прави придобития до този момент стаж в МИС в служебен такъв. Обезщетението по чл. 106 от Закона за държавния служител следва да бъде определено като се съобрази периода от 01.05.2004 г. до 28.12.2009 г. като държавен служител в МИС – 5 години, 7 месеца и 28 дни и периода от 28.12.2009 г. до 24.03.2014 г. като държавен служител в МВР от 4 години, 3 месеца и 27 дни от които са изплатени 4 обезщетения и следва да се присъдят съобразно редакцията на чл. 106, ал. 1 от Закона за държавния служител към момента на пенсиониране на ищеца останалите шест обезщетения в размер на 2766 лева.
Въззивният съд е приел за неоснователни доводите на ответника, че не се дължи обезщетение, когато държавния служител е получил обезщетение поради пенсиониране на основание специален закон, тъй като полученото обезщетение от МВР /изплатени четири обезщетения/, не са за целия този период при универсално правоприемство от 10 години и 11 дни, а само за стажа в МВР – 4 години, без да се отчита фактът на универсалното правоприемство. Позовал се и на задължителна практика на ВКС в този смисъл /решение № 63/17.04.2015 г. по гр.дело № 3532/2014 г. на ІІІ г.о./. Ето защо е счел за основателна претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение по чл. 106 ЗДСл. в размер на 50 % от основното възнаграждение за шест месеца съгласно визирания текст на Закона за държавния служител. Относно размера е възприел заключението на икономическата експертиза, съгласно което основната заплата на ищеца е била в размер на 922 лв.,
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК процесуалният представител на касатора твърди наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса по прилагането на чл. 106, ал. 3, изр. 1 ЗДСл. С оглед основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се сочи противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 211 от 12.12.2014 г. по гр. дело № 7769/2013 г. на ІІІ г.о., решение № 330 от 17.11.2014 г. по гр. дело № 2780/2014 г. на ІV г.о., решение № 63 от 17.04.2015 г. по гр. дело № 3532/2014 г. на ІІІ г.о., решение № 56 от 29.04.2015 г. по гр. дело № 4325/2014 г. на ІV г.о., решение № 78 от 29.04.2015 г. по гр. дело № 4697/2014 г. на ІІІ г.о. и решение № 304 от 30.11.2017 г. по гр. дело № 729/2017 г. на ІV г.о. Предвид основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е посочено, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Твърди се, че основни моменти, засегнати в горецитираните решения на ВКС, и имащи отношение по точното им прилагане, не са взети предвид във въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 396 от 18.10.2017 г. по в. гр. дело № 584/2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
Касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Въззивният съд се е произнесъл по поставения в изложението въпрос, същият е обусловил правните изводи на въззивната инстанция, но липсват както общата, така и специфичната предпоставка за достъп до касационно обжалване. Така, както е формулиран, въпросът съдържа оплаквания относно правилността на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и не подлежи на разглеждане в настоящето производство по чл. 288 ГПК. Въззивният съд изрично е приел, че при определяне на обезщетението по чл. 106 ЗДСл. следва да бъде отчетен не само служебният стаж в МВР, но и приравненият на него стаж в МИС, съгласно § 63 и § 64 ПЗР ЗИДЗМВР (отм.), като се отчете възникналото универсално правопроиемство – Главна дирекция „ПБЗН“ към МВР се явява правоприемник на дейността на Министерство на извънредните ситуации. Отделно, въпросът е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по прилагането на чл. 106 ЗДСл., включително и цитираната в изложението практика. В същия смисъл са и решение № 45 от 18.03.2016 г. по гр. дело № 3231/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 771 от 12.01.2017 г. по гр. дело № 1618/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 158 от 13.04.2011 г. по гр. дело № 1617/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 56 от 23.04.2015 г. по гр. дело № 5222/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 235 от 03.07.2014 г. по гр. дело № 969/2014 г. на ВКС, ІV г.о. и др.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че не е налице никаква обосновка по отношение на твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Единствено възпроизвеждането на законовия текст, при това частично, не обосновава наличие на поддържаното основание. Не става ясно защо въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, които съставляват единно основание за достъп до касация, съгласно дадените в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС разяснения. Отделно, както беше посочено по-горе, налице е задължителна практика на ВКС по въпроса, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съобразно изхода на спора, на ответника Т. Н. Р. трябва да се присъдят 500 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 396 от 18.10.2017 г. по в. гр. дело № 584/2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи, [населено място], да заплати на Т. Н. Р., съдебен адрес [населено място], 500 лв. деловодни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.