4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
София, 07.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 7774 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. П. Н. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. А. Ч., против въззивното решение № 476 от 16 октомври 2013 г., постановено по гр.д. № 1130 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2013 г., с което е потвърдено решение № 730 от 16 юли 2013 г., постановено по гр.д. № 675 по описа на районния съд в гр. Велико Търново за 2013 г. за изменяне на решение по гр.д. № 3216/2011 г. на районния съд в гр. Велико Търново в частта за определяне на родителските права, личните отношения и издръжката на децата Е. и А. Б. Б., и вместо него упражняването на родителските права е предоставено на бащата Б. А. Б., определено е децата да живеят с него, определен е режим на лични отношения на децата с майката, и майката е осъдена да заплаща на децата месечна издръжка от по 77,50 лева от влизане в сила на решението за прекратяване на брака.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Като неправилен е посочен изводът на съда, че изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК е налице и тогава, когато първоначално определените мерки не се изпълняват от родителя, на когото първоначално е предоставено упражняването на родителските права и същият не осигурява лични грижи за децата си, без преценка, че искът е заведен един месец след влизане в сила на решение за предоставяне упражняването на на родителските права на майката, през което време с цел запазване на добрите отношения, майката не е предприела мерки по изпълнение на решението. Съдът не е изследвал защо майката не е изпълнявала първоначално взетите мерки до завеждането на иска от страна на бащата. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа допуснато от съда противоречие с практиката на ВКС, изразена в ППВС № 1/1974 г.
Ответникът Б. А. Б. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съдебен акт по реда на чл. 272 ГПК за интереса на децата те да бъдат отглеждани от бащата, като се допълва, че още при предоставяне упражняването на родителските права на майката, децата са живели при бащата, майката не е предприела действия да започне тя да упражнява правата, заминала е за чужбина и се е върнала в България за съдебното заседание. При тези факти е прието за налично изменение на обстоятелствата, при които първоначално е определено предоставянето на родителските права, тъй като то е изгубило смисъл, а майката и към датата на последното по делото заседание е била в чужбина и общува с децата по интернет в събота и неделя. Заключено е, че майката е поставена в обективна невъзможност реално да упражнява родителските права спрямо децата, а изменение на обстоятелствата по чл. 59, ал. 9 СК има и в случаите, когато първоначално определените мерки не се изпълняват от родителя, на когото първоначално е предоставено упражняването на родителските права и същият не осигурява лични грижи по отношение на детето.
К. съд приема, че не са налице основанията, поддържани от касатора за допускане на касационното обжалване.
Поставя се въпросът налице ли е изменение на обстоятелствата, когато първоначално определените мерки не се изпълняват от родителя, на когото са предоставени родителските права. Твърди се, че този въпрос е разрешен в противоречие с ППВС № 1/1974 г., изискващо при определяне на мерките за лични контакти между детето и родителя значение да имат не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай – не е обсъдена съвкупността от обстоятелствата по делото, как тази промяна ще се отрази на децата, полът и възрастта на децата и необходимостта от пълноценно общуване с майката. В соченото ППВС се приема, че от значение са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. В. съд заключава, че във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото. Несъмнено за съдебния състав в случая е, че съдът обосновано е приел, че обстоятелствата, при които са били предоставени родителските права, са изменени съществено, тъй като майката, независимо от заявеното желание да поеме тежестта по отглеждането на децата, сама се е поставила в невъзможност да изпълнява това свое задължение, макар и под предлога, че иска да осигури по-добро материално положение на децата, и не е осъществено каквото и да е изпълнение на поетото задължение, поради което мерките са се оказали напълно неефективни.
На второ място се пита какъв е срокът за започване на изпълнението след влизане в сила на решението за упражняване на родителските права и има ли такъв. Този въпрос също не обуславя допускане на касационното обжалване, тъй като отговорът по него е ясен и не съществува каквото и да е колебание за правилното му разбиране. Такъв срок няма, тъй като изпълнението по такова решение се дължи незабавно. Тази необходимост се гради върху запазване на най-добрия интерес на детето да бъде отглеждано и възпитавано от натоварения за това родител, като всеки родител, изразил сериозно желание да поеме тази отговорност, следва да положи всяка дължима грижа, за да може да поеме изпълнението на задълженията си в това отношение веднага след влизане на решението в сила. Тъй като това по принцип е и разрешението на въззивния съд, то касационното обжалване не следва да се допусне.
Накрая се пита как следва да се преценява желанието на детето при решаване на въпроса за предоставяне на родителските права. В конкретния случай съдът изобщо не е основал решението си на съобразяване или на липса на съобразяване на желанията на децата да живеят при някой от родителите си, а по принцип желанието на детето според трайното разбиране в съдебната практика не е основното обуславящо обстоятелство в този процес, тъй като принципът за запазване на неговия най-добър интерес следва да се преценява с оглед всички обстоятелства по делото. Съдът не е отрекъл необходимостта децата да общуват пълноценно и с двамата си родители, като очакването е всеки един от тях да поеме съответните отговорности за емоционалното израстване на децата, а и с предоставяне упражняването на родителските права съдът не отнема на някой от родителите родителските му качества или задължения, а само възлага на другия родител прякото и постоянно изпълнение на това задължение.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 476 от 16 октомври 2013 г., постановено по гр.д. № 1130 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: