3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
София, 08.05.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 824 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1680 от 09.10.2014 година по гр.д. № 2418/2014 година на Пловдивски окръжен съд е потвърдено решение № 165 от 23.04.2014 г. по гр.д. № 1698/2013 г. на Карловски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Н. М. А. от [населено място] против [община]. В решението е прието за установено, че ищцата е заемала длъжността „главен специалист в дейност ремонт и поддръжка на пътища” към Дирекция „Кадастър, строителство, транспорт и общинска дейност” към [община]. През 2012 г. работодателят е прекратил трудовият и договор поради съкращаване на щата, което уволнение е било отменено като незаконно с влязло в сила на 21.03.2013 г. съдебно решение по гр.д. № 297/2012 г. на Карловски районен съд и ищцата възстановената на заеманата преди уволнението длъжност. На 21.05.2013 г., в изпълнение на заповед на кмета на общината, определена от него комисия е извършил подбор по чл. 329, ал.1 КТ между пет служители, изпълняващи длъжността „главен специалист” в отдел „ремонт и поддръжка на пътища” и е предложила да бъде прекратен трудовият договор с ищцата. Със заповед № К-818 от 26.06.2013 г., работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. Прието е, че уволнението е извършено незаконно, тъй като не е установено реално съкращаване на заеманата от ищцата щатна бройки и законно извършен подбор по чл. 329, ал.1 КТ – от представените писмени доказателства (протокол за подбор и формуляри за оценка по точки) не се установява въз основа на какви факти се оценени участвалите в подбора, а показанията на разпитания по делото свидетел относно професионалните умения на ищцата са в разрез с вписаната за нея най-ниска точкова оценка. Уволнението е отменено като незаконно, а с оглед обусловеният им характер като основателни са уважени и исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд е постъпила от [община]. Поддържа се, че въпросите какви са изискванията към определяне на критерии и начина на извършване на подбор по чл. 329, ал.1 КТ и длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви, когато препраща към тези на първоинстанционното решение при условията на чл. 272 ГПК са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд ( решение № 296 от 20.04.2010 г. по гр.д. № 904/2009 г., ІV г.о. ВКС; решение № 201 от 19.06.2012 г. по гр.д. № 757/2011 г., ІV г.о. ВКС и решение 268 от 21.11.2011 г. по гр.д. №191/2011 г. ІІ г.о. ВКС). Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса следва ли да при уволнение на възстановен на работа служител да се доказва и съкращаването на щата, касаещо предходното му уволнение. Ответницата по касационната жалба Н. М. А. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Пловдивски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Доводите за постановяване на обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са неоснователни. В съответствие с утвърдената съдебна практика, съдът е приел, че при довод за незаконно извършен подбор по чл. 329, ал.1 КТ, работодателят следва да установи съответствието на оценката по отделните показатели с обективно проявените от служителя професионални качества и умения; че протоколът за подбор, бидейки частен свидетелстващ документ, установява, че подписалите го лица са направили отразените в него изявления, но не доказва истинността на отразените в него обстоятелства, а следва да се цени наред с всички доказателства по делото, в т.ч. с показанията на разпитаните по делото свидетели; че дадената от комисия оценка по брой точки следва да бъде доказана чрез установяване на фактите, мотивирали комисията за тази оценка – в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. ОСГК ВКС; решение № 273 от 04.06.2012 г. по гр.д. № 1566/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение № 287 от 16.07.2010 г. по гр.д. № 90/2009 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 525 от 21.06.2010 г. по гр.д. № 1446/2009 г. ІV г.о.ВКС; решение № 30 от 15.02.2011 г. по гр.д. № 431/2010 г. ІІІ г.о.; решение № 190 от 11.05.2012 г. по гр.д. № 1638/2010 г. ІV г.о. и решение № 616 от 15.10.2010 г. по гр.д. № 1327/2009 г. ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Не е налице и твърдяното противоречие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 272 ГПК, съгласно който текст, когато въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, той може и да препрати към мотивите на първоинстанционния съд. В случаите, когато във въззивното производство не са допускани и събирани нови доказателства (какъвто е настоящия), въззивният съд извършва служебно проверка за валидност и допустимост на решението и се и произнася само по конкретните оплаквания срещу правилността на първоинстанционния акт (чл. 269 ГПК), предвид което извършеното от въззивния съд препращане към мотивите на първоинстанционното решение не е в противоречие с установената съдебна практика.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и повдигнатият от касатора въпрос относно подлежащите на установяване факти при уволнение на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ. При решаващ извод за незаконност на уволнението поради нарушение на чл. 329, ал.1 КТ, въпросът доколко е доказано реално съкращаване на щата след предходно уволнение на ищцата не се явява обуславящ изхода на спора.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответницата по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 800 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 05.02.2015 г. с адвокат Н. П. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1680 от 09.10.2014 година по гр.д. № 2418/2014 година на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на Н. М. А. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 800 (осемстотин) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: