О П Р Е Д Е Л Е Н И
№ 610
София, 08.07.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2152 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. С. С., чрез адвокат Б. Т., срещу въззивно решение № 245/19.02.2016 г. на Пловдивски окръжен съд (ПОС), постановено по в. гр. д. № 68/2016 г. в частта по иска с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
Касаторът Г. С. С. излага доводи за неправилност на въззивното решение, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Насрещната страна [фирма] не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба в частта срещу решението, постановено по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗДq е недопустима, на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Искът е облигационен, по гражданско дело и с цена 1495,88 лева.
В тази част касационната жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея касационно производство – прекратено.
В останалата част касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивното решение, с което искът на Г. С. С. против [фирма] за отмяна на незаконно уволнение е уважен, е влязло в сила.
Въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като работникът не е доказал, че е останал без работа в резултат на незаконното уволнение през исковия период от време.
Касаторът Г. С. обосновава допускане на касационно обжалване по правни въпроси, които уточнени от съда, се свеждат до изясняване на следното: как се доказва факта на оставане без работа на работника/служителя след уволнение с оглед претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, и какви указания следва да даде съдът в тази насока.
От доводите на касатора е видно, че последният се позовава на допълнителното условие по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като счита, че произнасянето по повдигнатите въпроси ще внесе яснота при точното прилагане на материалния закон, предвид липсата на съдебна практика.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че този въпрос е от значение за постановения резултат, но не е изпълнена твърдяната допълнителна предпоставка, тъй като по формулирания правен въпрос съществува задължителна съдебна практика – Тълкувателно решение № 6/15.07.2014 г. по тълк.дело № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС. В последното е посочено как може да се докаже фактът на безработица, а именно – при установяване липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП, регистриране в бюрото по труда. Въззивният съд не се е отклонил от задължителното тълкуване. Нещо повече, по делото липсват каквито и да са доказателства, установяващи оставането без работа на ищеца за исковия период от време.
Относно дължимите указания на съда в доклада във връзка с иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК също няма затруднения в съдебната практика, тя многобройна и непотиворечива, като не се установява съдилищата по делото да са се отклонили от нея.
Следва да се изясни, също така, че оплаквания срещу допуснати нарушения на първостепенния съд във връзка с доклада по делото не могат да се правят за първи път пред касационна инстанция. Страната не е искала събиране на доказателства във въззивна инстанция поради грешни или непълни указания. От друга страна, първостепенния съд е указал изрично на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи, че е останал без работа, в резултат на уволнението за посочения период от време, както и за размера на обезщетението, което е в съответствие с чл. 154, ал. 1 ГПК. Съдът няма задължение да указва на страната, че с посочените от него допустими доказателствени средства не може да установи твърдяните факти, а и това би противоречало на чл. 8 и чл. 9 ГПК.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационната жалба на Г. С. С. в частта срещу въззивно решение № 245/19.02.2016 г. на Пловдивски окръжен съд, по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, на осн. чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2152/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение в тази му част.
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 245/19.02.2016 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 68/2016 г. в частта му по чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО само в частта по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ