4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 610
София,. 08.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 375/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [община] и на [фирма] срещу въззивно решение № 840 от 17.12.2010 г. по т.д.№ 1027/2010 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. С последното въззивният съд потвърдил решение № 259 от 07.07.2010 г. по т.д.№ 774/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е уважен иска на [фирма] срещу [община] по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 233 147 лв., представляваща полагаема се на ищеца субсидия по силата на т..2.2 от раздел ІІІ на сключени между страните договори от 2005 и 2007 г. за извършен превоз на пътници по определените с него линии, като е присъдена и сумата 39 841 лв. за уравнение за 2008 г. и е отхвърлен обратния иск на [община] срещу привлеченото от него трето лице-помагач [фирма], предявен като частичен за сумата 75 000 лв. от вземане общо в размер на 300 000 лв.
В касационната жалба на [община] са въведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, възпроизведени и в депозираното в изпълнение указанията на съда изложение на основанията на искането му за достъп на съдебния акт до касационно обжалване, мотивирано с незачитането от въззивния съд на спецификата на актовете на общинските съвети, за които поддържа, че са извън обхвата на АПК по арг. от чл.22, т. Поддържа, че е налице основанието на чл.280, ал.1 ГПК, без да сочи някой от визираните в т.1-3 на цитираната разпоредба допълнителен критерий за селекция на жалбата му.
В касационната жалба касаторът [фирма] поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. В изложението на основанията за касационно обжалване сочи, че въпросът, обусловил изхода на делото и решаван противоречиво от съдилищата е този за правното действие на необнародвани подзаконовови нормативни административни актове, като в подкрепа на посоченото основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се позовава на съдебни актове на тричленни и 5-членни състави на ВАС. Твърди се и наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да се сочи конкретен материалнпровен и/или процесуалноправен въпрос и съответно да се аргументира относимостта му към точното прилагане на закона и за развитието на правото, като вместо това се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Ответникът по касация [фирма]-П. оспорва наличието на основания за достъп на въззивното решение за касация по съображения, изложени в писмен отговор, съдържащ и искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 и 3 ГПК, приема следното следното:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни в процеса срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими, а с оглед изложението им и предвид данните по делото, настоящият състав приема следното:
За да постанови обжалвания резултат, въззивната инстанция споделила извода на първостепенния съд, че решението на Общинския съвет за определяне на субсидии и на възприетия с него механизъм за разпределението им няма характеристиката нито на индивидуален административен, нито на общ административен, а на подзаконов нормативен акт, издаден от Общинския съвет в рамките на делегираните му от ЗМСМВ правомощия. С оглед на застъпеното становище по аргумент от чл.190, ал.1 АПК е счетено за неоснователно възражението, че с подаване на жалба срещу решението действието му се спира ех леге. Въз основа на изложеното е прието, че [община] е следвало да прилага утвърдения с цитираното решение механизъм за разпределение на субсидиите, а не този от 2000 г., който бил отменен с новоприетия. В заключение е направен извод, че като не се е съобразила с решението на ОС и е приложила приетия през 2000 г., но отменен вече механизъм на разпределение, ответната община дължи на ищеца претендираните субсидии и уравнения.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Касаторът [община] не сочи какъвто и да било правен въпрос, а такъв не може да се изведе и от доводите му, доколкото същите изцяло са свързани с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Последните подлежат на обсъждане при постановяване на касационно решение по чл. 290 – 293 ГПК, но доводите за тях, необвързани от конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. В този смисъл са и задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Формулираният от касатора [фирма] въпрос е обусловил изводите на въззивния съд и в този смисъл има характеристиката на значим за изхода на делото правен въпрос. По отношение на него обаче не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за достъп на решението до касация. Съгласно т.3 на ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК, в практиката на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не се включват съдебните актове на административните съдилища поради различният предмет на правораздаване на гражданските и административните съдилища, намерил израз в структурното им обособяване в системата на съдилищата. С оглед на изложеното следва да се приеме, че касаторът не е доказал соченото от него основание за допускане на въззивното решение до касация.
В обобщение не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва са се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 2 880 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 840 от 17.12.2010 г. по т.д.№ 1027/2010 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА [община] и [фирма] да заплатят по равно направените от [фирма] 2 880 лв. разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
3