О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
гр. София, 09.10.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1880 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. И. С. срещу определение №1439 от 25.04.2019 г. по в.т.д.№6363/2018 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на И. И. С. за отмяна или изменение на наложената й с определение от 15.04.2019 г., по реда на чл.92а от ГПК, глоба в размер на 300 лв.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение. Посочва се, че причина за невнасяне на депозита за назначената по делото експертиза в определения от съда срок, се явяват продължаващите опити на страните да постигнат извънсъдебно уреждане на отношенията си, като не е налице недобросъвестно процесуално поведението, респективно злоупотреба с права – забавата за внасяне на депозита не е била самоцелна, а мотивирана от опитите за спогодяване. Излагат се съображения, че делото е отложено и поради за произнасяне по други доказателствени искания по чл.266 от ГПК, относно нововъзникнали обстоятелства, като тези искания не са били преклудирани, а и с оглед разпоредбата на чл.77 от ГПК, изготвянето на СТЕ е могло да се осъществи и без предварително внасяне на депозита. В този смисъл се иска отмяна на обжалваното определение, евентуално намаляване размера на необосновано завишения размер на наложената глоба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че проведеното на 15.04.2019 г. съдебно заседание е второ по ред във въззивното производство, като извършените от жалбоподателката несвоевременни процесуални действия, са единствена причина за насрочването на трето заседание за 20.05.2019 г. Посочил е, че част от тези действия са късното внасяне на депозита за допуснатата по искане на самата жалбоподателка СТЕ – извън продължения за това срок от общо 29 дни, а друга част от действията се изразяват в депозиране на нови доказателствени искания, които е било възможно да се направят и по-рано – с молба в достатъчен срок преди заседанието, така че, да е възможно произнасянето по тях най-късно в самото заседание /още повече, че с последващо определение от 22.04.2019 г., съдът ги е оставил без уважение поради неотносимост или ненужност/. Изложил е съображения, че посоченото в молбата за отмяна на наложената глоба, че делото е отложено не само за изслушване на СТЕ, но и за да се даде възможност на страните за спогодба, е невярно, тъй като страните са споменали, че преговорите им продължават, но не са формулирали изрични искания за отлагане на делото с цел даване на нова възможност за спогодба /каквато е дадена в предходното заседание/, като е посочил и че на разположение на страните е възможността по чл.229, ал.1, т.1 от ГПК – за спиране на производство по общо тяхно искане в срок до 6 месеца, каквото искане до момента не е отправено. Не е споделил твърдението, че изготвянето на заключение на СТЕ е препятствие за постигането на спогодба, тъй като провеждането на преговори от страните за постигане на спогодба не обуславя фактическа невъзможност за внасяне на депозита, а и не е ясно по какъв начин действията на вещото лице по изясняването на фактите, за които е допусната СТЕ /момент на получаване на електронни писма/, ще попречи на опитите за спогодяване. Намерил е за неоснователен и довода, че и без внасянето на депозита заключението е могло да се изготви, доколкото съобразно изричната разпоредба на чл.160, ал.2 от ГПК, доказателствата се събират след представянето на документ за внасяне на определения депозит за разноски. В този смисъл е достигнал до извод, че са налице предпоставките на чл.92а от ГПК за налагане на глоба, а по отношение размера й е изложил съображения, че глобата е наложена в хипотезата на чл.91, ал.2, пр.1 от ГПК – за нарушения, които затрудняват хода на производството, в която размерите са от 100 до 1 200 лв., т.е. наложената глоба е по-близко до долната граница, като определеният размер от 300 лв. не е висок с оглед актуалното икономическо състояние и с оглед обстоятелството, че този размер на глобите не е актуализиран от приемането на ГПК през 2007 г.
Определението е правилно.
Разпоредбата на чл.92а от ГПК предвижда заплащане на глоба от страната, която неоснователно /без да е налице уважителна причина за това/ причини отлагане на делото. Посочената процесуална санкция се налага при наличие на причинно следствена връзка между отлагане на делото и виновно неизпълнение от страната на нейно процесуално задължение, като санкцията цели дисциплиниране на участниците в гражданския процес и мотивирането им към точно изпълнение на процесуалните им задължения. В случая единствената причина за отлагане на делото е била несвоевременното внасяне от И. С. на опредения депозит по назначената по делото и необходима за изясняването му от фактическа страна, СТЕ /40 дни след изтичане на продължения от въззивния съд срок за внасяне/, като отлагането от съда на произнасянето по направени от същата страна доказателствени искания е постановено с оглед вече осъществилите се, поради процесуалното поведение на страната, основания за отлагане на делото. От друга страна, не се установява наличие на уважителни причини за неизпълнение на задължението за внасяне на депозита в определения срок, каквото задължение следва от изричните разпоредби на чл.160, ал.1 и ал.2 от ГПК, като настоящият състав на ВКС намира за неоснователни и доводите, че забавата за внасяне на депозита не е била самоцелна, а мотивирана от опитите за спогодба – липсва каквато и да е била връзка между изпълнението на съобразено с разпоредбите на закона и разпоредено от съда процесуално действие и опитите на страните да се спогодят. В този смисъл и тъй като наложената от въззивния съд глоба за осъщественото от страната нарушение, затрудняващо хода на производството, е в долната граница на предвидената в разпоредбата на чл.91, ал.2, пр.1 от ГПК санкция, частната жалба се явява неоснователна.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1439 от 25.04.2019 г. по в.т.д.№6363/2018 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.