О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
София, 02.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 2029/ 2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 3146/ 17.11. 2008 г. по гр.д. № 8737/ 2006 г. на Варненски районен съд, оставено в сила с решение № 871 от 16.06.2009 г. по гр.д. № 248/ 2009 г. на Варненски окръжен съд в производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е признато за установено, че към момента на образуване на ТКЗС в с. Ш. земеделски имот- нива от 6,500 дка в м.”Л“ е била собственост на всички наследници на М. К. К. , починал през 1951 г. Решението е постановено по отношение наследниците на К. М. К. син на общия наследодател, в чиято полза имотът е възстановен от поземлената комисия.
Ответниците обжалват решението с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон, като твърдят, че не били обсъдени всички доказателства по делото, че свидетелските показания не са прецени с оглед представените писмени доказателства, в резултат на което са направени необосновани изводи, че имотът е част от тези на общия наследодател. Молят за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Ищците оспорват жалбата като неподлежаща на разглеждане, а по същество- и неоснователна.
Видно е от данните по делото и решението на въззивния съд, че са приети за доказани твърденията на ищците за собствеността на техния наследодател, а за недоказано е прието възражението на ответниците, че имотът е принадлежал само на един от синовете му, който е и техен наследодател. Във връзка с това касаторите излагат, че съдът се е произнесъл по съществени процесуални и материалноправни въпроси, даващи основание за допускане на касационното обжалване. От представеното изложение обаче не може да се направи извод, че касаторите са обосновали и доказали наличието на първата предпоставка за допускане на жалбата до разглеждане. Твърденията, че не са обсъдени всички доказателства, че самите свидетелските показания не са преценени във връзката им с писмените доказателства, че е нарушен чл.127 ГПК /отм./ относно подлежащите на установяване факти по делото и др., не покриват изискването за формулиране на конкретен процесуалноправен въпрос, а представляват оплаквания за допуснати от съда нарушения на процесуалните правила, които могат да бъдат касационни основания за неправилност на решението по чл.281 ГПК, но не подлежат на разглеждане на този етап от производството. Основанията за допускане на касационно обжалване са конкретни, извличат се от данните по делото, но не се покриват с основанията, които определят едно решение като неправилно, поради което с определението по реда на чл.288 ГПК обжалващата страна не може да получи отговор дали твърдяните от нея нарушения са допуснати и дали решението е правилно или не.
Твърдението, че съдът е дал превратно тълкуване на владението като правен институт е твърде общо и не се свързва с конкретни съображения на въззивния съд. Съгласно ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги конкретен и се извлича от данните по делото и предмета на защита. Независимо от това следва да се посочи, че признавайки наследодателя и самите ищци като негови наследници за собственици на имота към момента на образуване на ТКЗС на основание наследство и давностно владение, съдът е приложил института на придобивната давност в съответствие с трайната практика на ВКС относно меродавния момент, към който се решава спора за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и приложението на чл. 34 от Закона за давността / отм./ във връзка с §4 от П. правила на ЗС. Въззивното решение не е в противоречие и с представените от касаторите решения на ВКС, постановени по конкретни дела по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, а именно р.1220-99-V, 445-94-ІV, 676-96-І, 854-99-ІІ. Останалите съдебни актове, постановени от ВАС, не формират практиката, която се има предвид в чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, а също и определение № 9 от 13.01.2009 г. по гр.д. № 2617/ 2008 г. на ІV г.о., тъй като то е постановено в производство по чл.288 ГПК. Неотносимо според предмета на разгледания спор е и решението от 25.05.2005 г. по гр.д. № 824/ 2004 г., постановено по иск по чл.59 ЗЗД във вр. с чл.2, ал.2 от Закона за държавната собственост.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основния за допускане на касационно обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 871 от 16.06.2009 г. по гр.д. № 248/ 2009 г. на Варненски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: