О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
София, 03.07.2009 год..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№487 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №509 от 07.11.08г. по гр.д. №330/08г. на Д. окръжен съд е оставено в сила решение №1 от 05.02.2008г. по гр.д. №1634/2007г. на Д. районен съд, с което е бил отхвърлен иск за делба на нива с площ от 32,001 декара, находяща се в землището на с. Б., Д. община, имот № 0* по плана за земеразделяне, останала в наследство от Велико Н. П.
Въззивният съд е приел, че нивата не е съсобствена между страните по делото. Собственикът –наследодател Велико Н. П. е починал на 11.05.72г. Към момента на откриване на наследството, негови законни наследници са съпругата му Г. Г. П. , както и неговите братя и сестри и техни низходящи. Бракът между В е сключен през 1953г., след като нивата е била внесена в ТКЗС. Гина П. е починала на 17.11.1990г., а собствеността върху нивата е възстановена през 1995г. От брака между В няма родени деца.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че ищците И. Д. К. и С. Д. С., които са дъщери на Г. П. от неин предходен брак, нямат наследствен дял от процесната нива, съгласно чл.9а от ЗН. Бракът между наследодателя и майката на ищците е последващ по смисъла на тази разпоредба, тъй като е сключен след одържавяването на имота. Освен това – ищците не са придобили собствеността върху 2/3 ид.части от нивата по давност, тъй като по делото няма доказателства да са осъществявали владение върху нея лично или чрез трето лице в изискуемия от закона давностен срок след възстановяване на собствеността.
Касационна жалба срещу въззивното решение са подали И. Д. К. и С. Д. С.. Те считат, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон. Позовават се на обстоятелството, че за наследодателя В бракът с тяхната майка е бил първи и единствен. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК поддържат, че въззивното решение противоречи на приетото в решение №1365 от 09.09.97г. по гр.д. №883/96г. на ІV ГО на ВКС, че чл.9а от ЗН намира приложение само при последващ за наследодателя съпруг, но не и за преживелия първи и единствен съпруг. Освен това – въззивният съд не обсъдил в решението си редица въпроси, които според жалбоподателите били от значение за развитието на правото – че наследодателят е живял в жилище, собственост на неговата съпруга, че за него са се грижили ищците, които не били възмездени за тези грижи, че след възстановяване на собствеността те получавали ренти от процесната нива, за което не е имало претенции от наследниците на Велико П. и че съдът не обсъдил възражението им за погасителна давност.
Ответниците Д. П. И. и С. И. К. оспорват жалбата. Подробни доводи излагат в писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По въпроса за приложението на чл.9а от ЗН въззивното решение напълно съответства на приетото в т.1 на ТР №1/98г. на ОСГК на ВКС – че последващ съпруг по смисъла на чл.9а от ЗН е този, който е сключил брак с наследодателя-собственик след одържавяване на имота или след включването му в ТКЗС. Решението на тричленен състав на ВКС, на което се позовават жалбоподателките е постановено преди тълкувателното решение и затова не може да послужи като пример за противоречива съдебна практика по този въпрос. С посоченото тълкувателно решение колебанията в практиката за смисъла на понятието „последващ съпруг” са преодоляни.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателите свързват това основание с въпроси, които имат по-скоро морален характер – че са се грижили за наследодателя и че не са възмездени, както и това, че той е живял в къщата на майка им. Другият въпрос – за получаваните от тях ренти от спорната нива е обсъден от въззивния съд във връзка с евентуалното им твърдение за осъществявано владение чрез трето лице и придобиване на собственост върху идеални части от нивата по давност. Този въпрос не представлява интерес от гледна точка на развитието на правото. И на последно място – твърдението на жалбоподателите е било за придобивна, а не за погасителна давност, която няма връзка със спора по настоящото дело.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №509 от 07.11.08г. по гр.д. №330/08г. на Д. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: