О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 610
София, 10.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 444/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “О” О. срещу въззивно решение № 56 от 06.02.2009 г. по гр.д. № 24/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което се оставя в сила решение от 30.10.2008 г. по гр.д. № 1320/2008 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е отхвърлен изцяло предявения от касатора срещу Националната з. к. /НЗОК/ иск за сумата 5 238.74 лв., представляваща цена на отпуснати лекарствени средства по лекарствения списък на ответника, както и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличието на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК основания.
Ответникът по касация Н. з. к. не е изразил по реда на чл.278 ГПК становище по допустимост на касационното обжалване и по съществото на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й редовност не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че договор по Националния рамков договор с НЗОК е сключен от собственика на Аптеката ТД “П” ЕООД. Развити са съображения, че с оглед разрешителния режим, действащ по отношение откриването на аптеките, според който ръководителят й следва да бъде магистър-фармацевт, Аптеката следва да се разглежда като вид търговска дейност, собственикът й може да бъде всякакъв вид търговец, вкл. и ЕТ, в заключение на което е прието, че тя съставлява съвкупност от права и, задължения и фактически отношения и в този смисъл според съда се приравнява на предприятие по смисъла на чл.15 ТЗ. Поради това обстоятелството, че ТД “П” ЕО. е прехвърлило на ищеца и сега касатор недвижимия имот, в който се помещава процесната Аптека според съда не води до промяна в собствеността й, тъй като това предприятие не е било предмет на прехвърлителната сделка и тя е останала в притежание на ТД “П” ЕО. , с който е сключен договора с НЗОК. Макар и да е сключен анекс към договора от настоящия касатор, той не е станал собственик на Аптеката, няма издадено разрешително за издаване на аптека и в този смисъл не може да бъде страна по такъв договор с НЗОК предвид строго формалните изисквания на закона. Обсъдена е и фигурата на субективна новация чрез заменяне на досегашния длъжник, но поради характера и спецификата на този вид договори е счетено, че не е налице и посочената хипотеза. Въз основа на изложеното съдът приел, че ищецът не е носител на процесното вземане и отхвърлил предявените искове.
В касационната жалба, а и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не поставя като материалноправен въпрос този за характера на аптеката като търговско предприятие и отсъствието на доказателства за прехвърлянето му, обусловили извода на съда, че ищецът не страна по договора с НЗОК. Поставеният въпрос в изложението е свързан с нарушеното според касатора диспозитивно начало от въззивния съд, който въпреки липсата на възражения от ответната страна се е произнесъл по валидността на сключения анекс, което е сторено в нарушение на приложената от него практика на ВКС, според която съдът е длъжен да даде защита на нарушеното субективно право само в онези рамки и по начина, по който е поискан от страните, с оглед на което поддържа че е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Твърдяното от касатора разрешаване на повдигнатия от него плоцесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС не е налице. Константна е съдебната практика, че съдът може да констатира нищожност на договора без предявяване на искова претенция или на възражение на ответника, като се позове на нея, когато този въпрос е от значение за разрешаване на заявения пред него спор – Решение № 1* от 12.07.1995 г. по гр.д. № 1442/1994 г., ІV г.о. Приложените към изложението решения на ВКС разглеждат хипотези, различни от настоящата, като следва да се подчертае, че в Решение № 350 от 29.03.1995 г. по гр.д. № 796/1994 г., ІІ г.о. становището за недопустимото нарушаване на диспозитивното начало в процеса произтича от съотношението между двата вида недействителност на сделките и изричното искане на ищците сезираният съд да унищожи, а не да прогласи нищожността на атакуваната пред него сделка.
Изложеното позволява да се приеме, че не е налице соченият от касатора селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 56 от 06.02.2009 г. по гр.д. № 24/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: