О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
610
София, 27.10.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 493 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С” Е. <Еоод&@Е.
чрез адвокат Д срещу решение № 137/26.01.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 801/2008 г., с което е оставено в сила уважително решение на Софийски градски съд /СГС/ по искове по чл.135 ЗЗД, предявени от “Р” О. срещу “С” Е. и “С” ЕООД.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност, като основания за допускане на касационно обжалване се визират всички хипотези на чл.280 ал.1 ГПК.
Ответниците по жалбата не взимат становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СГС е сезиран с предявени искове по чл.135 ЗЗД от “Р” О. срещу “С” Е. и “С” Е. за обявяване за недействителни спрямо ищеца, на сключени от “С” Е. като продавач и “С” Е. като купувач разпоредителни сделки с недвижими имоти. Преди приключване на делото пред СГС, ответникът “С” Е. е обявен в неплатежоспособност и срещу него е открито производство по н. , с оглед на което с определение от 08.03.2006 г. производството пред СГС по предявените искове по чл.135 ЗЗД е прекратено. Прекратителното определение на СГС е отменено с определение от 22.01.2007 г. от ВКС и производството по предявените искове по чл.135 ЗЗД пред СГС е продължено, като е приключило с уважително решение, оставено в сила от САС, чието решение е предмет на касационно обжалване от “С” ЕООД.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос /след решение № 4 от 16 юни 2009 г. по конституционно дело № 4 от 2009 г./, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. В настоящия случай, в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът визира като такъв въпрос непроизнасянето от САС по поставените въпроси и искания във въззивната му жалба пред него. Касаторът счита, че въззивните решения, в които съдът е пропуснал да се произнесе по поставени във въззивната жалба въпроси и искания не се изключват от приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК ex lege, а напротив, включват се в него.
Настоящият състав на ВКС не споделя тезата на касатора относно непроизнасянето. Според разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, както се посочи по-горе, на касационно обжалване подлежат въззивни решения, по които въззивният съд се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, т.е. законът визира конкретно прано действие – произнасяне от съд, обективирано в постановено решение. Да се приеме, че в тази хипотеза се включва и непроизнасяне, означава да се тълкува закона, без това да намира опора в смисъла и съдържанието му. Непроизнасянето като обсъждане в настоящия случай на въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК предполага възможност за влагане на допълнително, но липсващо в правния мир конкретизиране, както и предполагаемо, а не извършено мотивиране, което противоречи на основните начала, регламентирани в чл.5 и сл. ГПК. Непроизнасянето от въззивният съд може да обоснове неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, а законът разграничава двата вида основания, както и поредността на произнасянето по тях. Съдът би могъл да обсъжда касационни оплаквания по чл.281 ГПК едва след допускане на касационно обжалване по реда на чл.280 ал.1 ГПК, но не и преди това. Щом това е така, не е налице основната предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което няма основание да се обсъждат и наличието, респ. липсата на допълнителните критерии, визирани в чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 137/26.01.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 801/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.