О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
София, 22,07,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 72 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 38334/16. ХІ..2009 г. на „О” ЕООД-гр. Варна, подадена против онази част от въззивното решение № 1* на Варненския ОС, ГК, от 13. Х.2009 г., постановено по гр. д. № 1062/09 г., с която е било потвърдено първоинстанционното решение на Варненския РС от 1.ІV.2009 г. по гр. д. № 3615/08 г.: досежно осъждането на търговеца настоящ касатор, на основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 258 и сл. ЗЗД, да заплати на А. П. В. от гр. В. сума в размер на 5 830 лв., представляваща обезщетение за забавеното – в периода от 18.V.2007 г и до 8.V.2008 г., предаване на владението на един новопостроен апартамент, находящ се в сграда на бул. „В” № 99 в гр. В., вкл. ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на депозиране на исковата молба /29.V.2008 г./ и до окончателното й изплащане, както и 298.18 лв. разноски в полза на ищеца В. В останалата му част, досежно отхвърлянето като неоснователен на обективно съединения иск на В. срещу това д-во с предмет присъждане на сума в размер на 860 лв. за немонтиран в същото жилище кухненски бокс, като необжалвано въззивното решение е влязло в сила.
Оплакванията на касатора „О” Е. са за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това търговецът претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който искът на А. Пл. В. от гр. В. за обезщетение в размер на сумата 5 830 лв. за забава при предаване на фактическата власт върху апартамента на бул. „В” № 99 в гр. В. да се отхвърли – като неоснователен и недоказан, вкл. ведно с присъждане на направените от настоящия касатор в трите инстанции съдебно-деловодни разноски или, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския ОС.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от неговия юрисконсулт, „О” ЕООД-гр. Варна обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение Варненският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС „по материалноправния въпрос за материалната доказателствена сила на частните писмени документи”, изразена в Р. № 72/5.ІV.2004 г., постановено от състав на ІV-то г.о. по гр. д. № 2645/02 г. Тъй като освен посоченото изолирано решение на този негов отделен състав, липсвала практика на касационната инстанция по релевирания въпрос, то произнасянето на ВКС по съществото на подадената касационна жалба щяло да е от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото.
Ответникът по касация А. П. В. от гр. В. не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от Варненския ОС въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, касационната жалба на „О” ЕООД-гр. Варна ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т.т. 2 и 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 1/09 г., решенията на отделни състави на ВКС, които са били постановени при действието на отменения процесуален закон, не представляват „практика на ВКС” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а що се отнася до това дали даден правен въпрос, релевантен за изхода по конкретното дело е и такъв, който е от значение за точното прилагане на закона, нормативното изискване, според тези разяснения, е неговото разглеждане да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й – с оглед изменения в законодателството или в обществените условия, а за развитие на правото: когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практиката по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и в обществените условия промени.
С случая дори и след служебното преквалифициране на предпоставката за допустимост на касационното обжалване по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК /вместо по т. 1 на същия текст/, не се констатира релевираният от касатора правен въпрос – за материалната доказателствена сила на частните свидетелстващи документи, да е бил решен в противоречие с цитираното и представено към изложението Р. № 72/5.І.2004 г. на ІV-то г.о. на ВКС, постановено по гр. д. № 2645/02 г., според което само когато частният писмен документ удостоверява „неизгодни за издателя му факти, той се полза с материална доказателствена сила”. Щом като между страните по делото не е било спорно, че процесният частен документ е всъщност втори подписан помежду им приемо-предавателен протокол от датата 11 юни 2008 г., следваща завеждането на двата обективно съединени иска пред районния съд, последният, действайки съобразно изискването на чл. 235, ал. 3ГПК, е зачел действителната обща воля на подписалите го, посредством взаимни отстъпки, те да уредят частично съдебния си спор: само по отношение на втората обективно кумулативно съединена претенция на В. срещу търговеца настоящ касатор /с предмет заплащане равностойността на немонтиран от него кухненски бокс в апартамент № 10, находящ се в сградата на бул. „В” № 99 в гр. В., доколкото в течение на производството пред първата инстанция на ищеца е била заплатена сума в размер, който е с около ? по-нисък от този на претендираната по делото равностойност на оборудването. Точно за тази разлика от 210 лв. се отнася изявлението на В. , че той няма „финансови, имотни и други претенции към „О” ЕООД”, но все пак то е било направено в контекста на висящия процес за присъждане на обезщетение по т. 6 от сключения помежду им предварителен договор от 2. ХІ.2005 г. – а не като изявление за отказ /по чл. 233 ГПК/ и от този осъдителен иск.
С оглед всичко изложено се налага извод, че щом релевираният от търговеца касатор въпрос не е нито такъв, който да се разрешава противоречиво от съдилищата в Републиката, нито е от значение едновременно и за точното прилагане на закона, а също и за развитието на правото, то не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от „О” Е. – гр. В. въззивно решение на Варненския окръжен съд.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1* на Варненския окръжен съд, ГК, от 13. Х.2009 г., постановено по гр. д. № 1062/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 72 по описа за 2010 г.