1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
С., 13.05. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1240 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Я. Д. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Е. от АК-П., против въззивно решение № 79 от 22.04.2010 г., постановено по в.гр.д. № 86/2010 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е оставено в сила допълнително решение от 18.01.2010 г. към решение № 49/10.10.2006 г. на Чирпанския районен съд, постановено по гр.д. № 330/2006 г., с което е допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 49/2006 г., като вместо: „Осъжда бащата Р. Т. А. да заплаща на Я. Д. А., като майка и законна представителка на децата Б. Р. А. ЕГН [ЕГН] и Т. Р. А. с ЕГН [ЕГН], по 100 лева месечна издръжка за всяко дете, считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, и до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването й, а на държавата държавна такса в размер на 144 лв.”, да се чете : „Осъжда бащата Р. Т. А. да заплаща на двете си деца Б. Р. А. ЕГН [ЕГН] и Т. Р. А. с ЕГН [ЕГН], по 100 лева месечна издръжка за всяко дете, чрез тяхната майка и законен представител Я. Д. А., считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, и до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването й, а на държавата държавна такса в размер на 144 лв.”
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което е оставено в сила допълнителното първоинстанционно решение за поправка на О., съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените въпроси са – в диспозитива на съдебното решение при развод по взаимно съгласие длъжен ли е съдът дословно да възпроизведе споразумението между страните или може да пресъздаде точно тяхната воля, но с различни от техните изразни средства и различието в изразните средства на страните и съда основание ли е за провеждане на производство за отстраняване на очевидна фактическа грешка, както и допустимо ли е производство по чл. 247 ГПК в частта на съдебното решение, с което е възпроизведено споразумението на страните.
Ответникът по касационната жалба, Р. Т. А. от [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяемо искане за поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че тъй като в постановеното решение в производство по чл. 100 СК/отм./, с което е прекратен бракът между страните по взаимно съгласие, в диспозитива относно дължимата издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, съдът не е възпроизвел точно волята на страните, изразена в споразумението им по чл. 101, ал. 1 СК/отм./, е налице хипотезата на чл. 247 ГПК и този недостатък следва да се отстрани като се допусне поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението на първостепенния съд, както е процедирал той в обжалваното допълнително решение.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая такъв въпрос от процесуалноправно естество е изведен от касаторката, а именно – допустимо ли е провеждане на производство по чл. 247 ГПК относно частта на съдебното решение, с което е възпроизведено споразумението на страните по чл. 101, ал. 1 СК/отм./, в случаите, когато съдът не е възпроизвел дословно споразумението, но с различни изразни средства е отразил точно тяхната воля. Същата е посочила, че отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
На основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателката само е посочила това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормата на чл. 101, ал. 1 СК/отм./ е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има установена практика на ВКС. Не съществува противоречие в съдебната практика, че споразумението се утвърждава от съда, след като той провери дали са защитени интересите на децата, но той не е оправомощен от закона да видоизменя споразумението, както и да го замества със свои условия под предлог, че същото противоречи на закона или морала, или че не са защитени добре интересите на децата. Това е така, тъй като ако съдът констатира, че някои от клаузите на споразумението не са в интерес на децата, той указва на страните да отстранят тези недостатъци и тогава, след отстраняването им постановява решение по прекратяване на брака, с което утвърждава споразумението и го възпроизвежда в решението. В случаите, в които той видоизменя споразумението като е отразил точно волята на страните, но с различни от техните изразни средства, тъй като то е част от решението, няма пречка тази грешка на съда да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК – допускане поправка на очевидна фактическа грешка.
Тези съображения обосновават извода, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 79 от 22.04.2010 г., постановено по в.гр.д. № 86/2010 г. на Старозагорския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 8258 от 07.06.2010 г. на Я. Д. А. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: