О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
София, 15,07, 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 14.07. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №524/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1 т.2 ГПК по повод подадена частна жалба от „Д” Е. с вх. №2802 от 19.03.2010 год. на Софийския апелативен съд срещу Определение №389 от 02.03.2010 год. по ч.гр.д. №1513/2008 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 3 състав, с което е отменено допуснатото с определение №584 от 28.07.2008 год. по същото частно дело на Софийския апелативен съд обезпечение на предявения от настоящия частен жалбоподател срещу „Р” О. гр. С. иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК чрез спиране на изпълнението по изп.д. №№20077830400410/2007 год. на ЧСИ №783- И. Ч. с район на действие СГС в частта по отношение на съдлъжника на ищеца- Т. П. К. , като авалист по издадения от ищеца запис на заповед. За да отмени допуснатото обезпечение в посочената част, Софийският апелативен съд се е съобразил със задължителните указания, дадени от ВКС с Определение №28 от 11.01.2010 год. по ч.т.д. №707/2009 год. на ВКС, І Т. О. относно правото на ответника по иска в качеството му на заинтересована страна да иска отмяната на постановеното обезпечение чрез спиране на изпълнението и срещу авалиста, който не е страна в исковото производство.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон-чл.485 ал.1 ТЗ, защото съдържанието на задълженията на издателя на записа на заповед и на авалиста е едно и също, независимо, че произтичат от различни юридически факти. Преценката на съда, че са налице предпоставките за допускане на обезпечението спрямо издателя на записа на заповед, се отнася и спрямо авалиста, който е поръчителствал по абстрактното задължение.
Ответникът оспорва частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Предмет на обжалване е определение, с което въззивният съд за първи път се е произнесъл по исканата отмяна на допуснатото от него обезпечение.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно Софийският апелативен съд е отменил допуснатото от него обезпечение чрез спиране изпълнението по изпълнително дело в частта срещу авалиста по записа на заповед- Т. П. К. Обезпечението на иска е средство за защита срещу евентуално осуетяване на съдебната защита на съдебно потвърдено или срещу съдебно отречено право на страните в исковото производство. Поръчителят по менителничното правоотношение не е страна по иска с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, поради което спирането на изпълнителното производство срещу него не може да служи като обезпечителна на мярка по така предявения от издателя на записа на заповед отрицателен установителен иск. Навежданите доводи от частния жалбоподател за общност в съдържанието на техните задължения е неотносим за настоящето производство, защото допустимостта на исканото обезпечение произтича от процесуалното качество на издателя на записа на заповед на страна в исковото производство, а не от принадлежността му на материално право по абстрактната сделка.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №389 от 02.03.2010 год. по ч.гр.д. №1513/2008 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 3 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: