3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
С., 20.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 500/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Н. Й. от [населено място] срещу определение № 900 от 31.03.2011 г. по ч. гр. д. № 346/2011 г. на Пловдивски окръжен съд. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от Н. Й. частна жалба против разпореждане от 26.02.2010 г. по ч. гр. д. № 319/2010 г. на Карловски районен съд, поправено с разпореждане от 13.04.2010 г., с което е уважена молбата на кредитора [фирма] за незабавно изпълнение.
В частната жалба се прави искане за отмяна на въззивното определение като неправилно поради нарушения на процесуалния закон. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, без да изложи съображения за процесуалната й недопустимост.
Ответниците [фирма] – [населено място], и [фирма] – [населено място], не заявяват становища.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Производството по ч. гр. д. № 319/2010 г. е образувано пред Карловски районен съд по заявление на [фирма], с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК – запис на заповед от 21.02.2007 г., за сумата 10 985.28 лв. солидарно срещу длъжниците Н. Н. Й. и [фирма]. Първоинстанционният съд е уважил заявлението като е издал заповед № 198/26.02.2010 г. и е разпоредил незабавно изпълнение на отразеното в съдържанието й парично вземане. След връчване на заповедта длъжникът Н. Й. е депозирал пред Карловски районен съд възражение вх. № 11938/13.10.2010 г. за недължимост на присъденото вземане, а едновременно с него е подал и частна жалба вх. № 11939/13.10.2010 г. срещу разпореждането за незабавно изпълнение. В частната жалба, наред с искането за отмяна на обжалваното разпореждане, е заявено и искане за спиране на предприетото от заявителя – кредитор принудително изпълнение на основание чл.420 от ГПК. С определение от 04.01.2011 г. Карловски районен съд се е произнесъл по искането за спиране и е спрял изпълнението по образуваното срещу длъжника Н. Й. изпълнително дело № 20107300400330/2009 г. на ЧСИ М. Г. с рег. № 730, след което е администрирал адресираната до Пловдивски окръжен съд частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в заповед № 198/26.02.2010 г. /поправена в тази част с разпореждане от 13.04.2010 г./.
За да остави частната жалба без разглеждане с обжалваното в настоящото производство определение, съставът на Пловдивски окръжен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима поради липса на правен интерес от обжалването. Въззивният съд е аргументирал становището си с неясни и противоречиви мотиви, относими към правилността на определението от 04.01.2011 г. по чл.420 от ГПК, а не към обжалваното с частната жалба разпореждане за незабавно изпълнение от 26.02.2010 г.
Въззивното определение е неправилно и подлежи на отмяна.
В разпоредбата на чл.419 от ГПК е признато право на длъжника, срещу когото е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, да обжалва с частна жалба разпореждането на съда за незабавно изпълнение. Обжалването не спира изпълнението – чл.419, ал.3 от ГПК, поради което за да постигне спиране, длъжникът трябва да упражни и правата си по чл.420, ал.1 и ал.2 от ГПК – да подаде възражение срещу заповедта за изпълнение и наред с това да поиска спиране на изпълнението. Компетентен да се произнесе по частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение е съответният въззивен съд, а по искането за спиране – издалият заповедта за изпълнение първоинстанционен съд.
В конкретния случай с подадената на 13.10.2010 г. пред Карловски районен съд частна жалба вх. № 11939 частният жалбоподател Н. Й. е упражнил едновременно правото си на жалба по чл.419 от ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение от 26.02.2010 г. и правото да поиска спиране на незабавното изпълнение на основание чл.420 от ГПК. В съответствие с правомощията си по чл.420 от ГПК първоинстанционният съд е констатирал спиране на изпълнението при предпоставките на чл.420, ал.1 във вр. с чл.417, т.9 от ГПК, за което е постановил изрично определение, и действайки като администриращ съд по повод на частната жалба в останалата нейна част, насочена срещу разпореждането за незабавно изпълнение, е изпратил жалбата за разглеждане по компетентност на въззивния съд, до който тя е адресирана – Пловдивски окръжен съд. В качеството си на въззивна инстанция Пловдивски окръжен съд е следвало да разгледа по същество подадената от длъжника частна жалба по чл.419 от ГПК или ако я намира за процесуално недопустима, да мотивира становището си с относими към правото на жалба по чл.419 от ГПК аргументи. Вместо да изпълни възложената му от закона правораздавателна компетентност, въззивният съд е оставил частната жалба без разглеждане по съображения, неотносими към нейната процесуална допустимост и към обжалвания с нея съдебен акт.
Предвид изложените съображения, постановеното от Пловдивски окръжен съд определение по ч. гр. д. № 346/2011 г. следва да бъде отменено като неправилно, а делото – върнато на същия съд за разглеждане на подадената от Н. Й. частна жалба вх. № 11939/13.10.2010 г. срещу разпореждането на Карловски районен съд за незабавно изпълнение, обективирано в заповед за изпълнение № 198/26.02.2010 г. по ч. гр. д. № 319/2010 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 900 от 31.03.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 346/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за разглеждане и произнасяне по подадената от Н. Н. Й. частна жалба вх. № 11939/13.10.2010 г. против разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в заповед № 198/26.02.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена в производството по ч. гр. д. № 319/2010 г. на Карловски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :