О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
София, 23.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……………..………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 2996 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1ГПК, във вр. с чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по съвместната частна касационна жалба с вх. № 2903 от 15.VІІ.2015 г. на Р. И. А. и С. А. А. – двамата от [населено място], подадена чрез техния общ процесуален представител по пълномощие от АК-П. против определение № 106 на Великотърновския апелативен съд от 25.VІ.2015 г., постановено по ч. т. дело № 164/2015 г., с което е била оставена без уважение тяхна частна жалба срещу разпореждане № 671/29.ІV.2015 г. на Плевенския ОС по т. д. № 1/2014 г. за връщане – като процесуално недопустима /просрочена/ – на въззивната им жалба „в частта й, насочена срещу” постановеното по това дело първоинстанционно решение № 1 от 7 януари 2015 г.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, двамата частни касатори претендират отменяването му и връщане на делото за разглеждане на тяхната въззивна жалба срещу горепосоченото първоинстанционно решение.
В изложение по чл. 284, ал. 23 ГПК, инкорпорирано като Раздел ІІ от текста на съвместната им частна касационна жалба, подателите й обосноват приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Великотърновският апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – предвид „липса на практика” по същия, а именно: „Ако обжалването на непълно съдебно решение е обусловено от произнасяне по поискано в срок допълване на същото, тече ли срок за обжалване на непълното решение?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило своя процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на общото оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му – „като правилно и законосъобразно”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Великотърновския апелативен съд, настоящата съвместна частна касационна жалба на Р. и С. А. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да остави без уважение частната въззивна жалба на настоящите двама касатори срещу първоинстанционното разпореждане по чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, Великотърновският апелативен съд е приел, че срокът, установен в чл. 259, ал. 1 ГПК, е едновременно преклузивен и решителен: не подлежи на продължаване, като е допустимо единствено възстановяването му, когато е бил пропуснат и това е възможно по реда и условията на чл. 64, ал. 2 ГПК. Специално е било посочено, че само в 2 хипотези – по молба за предоставяне на правна помощ, както и по молба за освобождаване от държавна такса, законодателят допуска да се прекъсват установените в процесуалния закон срокове за обжалване.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Произнасяйки се еднозначно в смисъл, че течението на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК не се прекъсва с подаването на молба за допълване на първоинстанционното решение, Великотърновският апелативен съд не е излагал съображения доколко произнасянето по искането с правно основание по чл. 250 ГПК би имало обуславящо значение за обжалването на непълното решение, респ. и на двете първоинстанционни решения /първоначално и допълнително/. Ето защо, при констатацията, че релевираният от двамата частни касатори в изложението им по чл. 284, ал. 3 ГПК процесуалноправен въпрос въобще не е бил предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваното определение, а има изцяло хипотетичен характер, в случая по необходимост се налага извод, че не е налице главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал.1 ГПК. Безпредметно се явява в тази връзка обсъждането на евентуално наличие на допълнителното основание по т. 3 на същия законов текст. В заключение, изцяло хипотетичният характер на релевирания от двамата частни касатори процесуалноправен въпрос произтича от разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, която обаче предпоставя две паралелни, едновременно висящи производства – по обжалване на първоинстанционно решение, както и по искане по чл. 250 ГПК за допълването му, а ноторно е, че преклузивните срокове за иницииране на всяко едно от тях имат във всички случаи общ начален момент, но различна продължителност.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 106 на Великотърновския апелативен съд, ТК, от 25.VІ.2015 г., постановено по ч. т. д. № 164/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2