2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
С., 03.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 161/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. С. С. – от [населено място] срещу Решение № 1855 от 02.09.2013 г. по т.д. № 2/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение от 15.08.2012 г. по гр.д. №11699/ 2009 г. на СГС, с което е уважен искът по реда на чл. 422 ГПК, предявен от [фирма] – [населено място], Република Гърция, чрез [фирма] – [населено място] срещу С. С. С. – от [населено място] за установяване вземане 264 293.94 евро, със законната лихва, считано от 06.11.2008 г., 8974.55 евро – договорна лихва за периода 04.07.2008 г. – 15.09.2008 г., 3011 евро – наказателна лихва за периода 06.2008 г.- 05.11.2008 г. и разноски 10812.62лв.- д.т. и 5743.58 лв. – юрисконсултско възнаграждение, предмет на заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 34459/2008 г. на СРС, 51 с., с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбоподателката в Изложение към касационна жалба по въпросите: следва ли да има яснота в договора за поръчителство, който е производен от договора за банков кредит, ако в последния се цитират изисквания само по точки, които не са пояснени в самия договор и други негови разпоредби препращат към т.н.”точки” за налагащи на кредитополучателя задължения, за които поръчителят се е задължил, и в този смисъл действителен ли е договорът за банков кредит и поръчителят трябва ли да е уведомен и за тях, е решен в противоречие с практиката на ВКС: Опр. №600/24.08.2011 г. по т.д.№ 959/2010 г. на ІІ т.о. и Р. от 23.04.2010 г. по гр.д.№ 341/2009 г. на Сливенски окръжен съд. На основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК иска да се допусне касационно обжалване по въпросите: Когато в договора за кредит се съдържа уговорка за препращане към други задължения на кредито- получателя, които не са посочени в договора, а са изброени само по цифри, без да има общи правила, към които да препращат, договорът действителен ли е или е нищожен, както са нищожни договорите, ако не съдържат задължителни изисквания по Закона за потребителския кредит – чл. 11 ал. 1 т. 7 и чл. 22 З.. Когато при сключване на банков кредит банката няма правила и не е осигурила механизми съгласно чл. 34 от Закона за банките(отм.), как следва да се приеме нейното поведение и договорът нарушава ли добрите нрави – основание за нищожност по чл. 26 ал. 1 ЗЗД. Как могат да се квалифицират договори между банки и клиенти, сключени в нарушение на чл. 58 от Закона за кредитните институции и само изчерпателно изброените условия в чл. 58 ЗКИ, които не са включени в писмени договори за банков кредит или и всички други условия за отпускането и усвояването им могат да квалифицират договора като нищожен. Тези въпроси жалбоподателката счита, че са от съществено значение за разрешаване на конкретния спор и по тях няма съдебна практика и отговорът им ще има значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място], Република Гърция, чрез [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като липсва общото основание за допускане до касация – изложените въпроси са или фактически или не са релевантни за делото и жалбоподателката с посочените съдебни актове не доказва основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. Възразява, че не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК, в подкрепа на което жалбоподателката не излага доводи.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен иск за установяване на вземане по реда на чл. 422 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По въпроса следва ли да има яснота в договора за поръчителство, съдържащ се в договор за банков кредит, жалбоподателката не доказва поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Не сочи задължителна съдебна практика, в противоречие с която въззивният съд да е решил въпроса – не съставлява задължителна съдебна практика Определение №600/ 24.08.2011 г. по т.д.№ 959/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., с което не е допуснато касационно обжалване – определението не е от актовете на ВКС по чл. 290 ГПК, какъвто акт би бил решение, задължително за долустоящите съдебни инстанции. Решението по гр.д.№ 341/2009 г. на Сливенски окръжен съд е по въпроса за неоснователност на иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземане, основано на договор за банков кредит по програма на Е. и ЕС за микрокредитиране на земеделски производители и предприемачи в слаборазвити райони, поради нищожност на договора по чл. 26 ал. 2 ЗЗД – липса на съгласие при спазване на изискванията за установената от закона писмена форма за действителност на договора, по какъвто въпрос въззивният съд не се е произнесъл с обжалваното сега решение – жалбоподателката не доказва основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпросите нищожен ли е договор за банков кредит, когато редакция на задълженията на кредитополучателя, е формулирана с препращане към други изброени в договора задължения, и с оглед обстоятелството, че на кредитополучателите банката не е предоставила правила за отпускане на кредити. По въпроса за нищожност на договор на основание чл. 26 ЗЗД има установена задължителна съдебна практика: ТР №4/09г. от 07.07.2010г. на ОСГК на ВКС за нищожност на договор за замяна, когато към момента на сключването му е налице някое от посочените основания за нищожност в чл. 26 ал. 1 и чл. 26 ал. 2 ЗЗД; Р.№ 97/ 08.02.2013 г. по т.д.№ 196/2011 г. на ВКС, І т.о. относно прогласяване на нищожност на сделка поради противоречие с добрите нрави, и за начина на разглеждане от съда на обективно съединени искове за прогласяване нищожност на различни основания за нищожност; Р.№120/05.11.2012 г. по т.д.№ 379/2011 г. на І т.о. за порока на сделка, сключена от дееспособно лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си и др. Създадената задължителна съдебна практика изключва приложението на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като няма основание да се приеме, че е налице необходимост от промяна на създадената по приложението на чл. 26 ЗЗД задължителна съдебна практика. Въпросът как да се квалифицира договор между банки и клиенти, сключен в нарушение на чл. 58 ЗКИ и само изброените в чл. 58 ЗКИ условия, или всички други условия за отпускането и усвояване на кредити могат за квалифицират договора като нищожен, не е релевантен за делото, тъй като сключеният между страните договор е с дата 27.02.2006 г. и към него не могат да се приложат правила, създадени със Закона за кредитните институции (обн.Д.в. бр. 59/21.07.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.).
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1855 от 02.09.2013 г. по т.д. № 2/ 2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: