4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
С., 3.05. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори май, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1425 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. П. Д., В. Н. Д. и К. Д. Д., и тримата от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. Ф. от АК-С., против въззивно решение № 353 от 06.07.2011 г., постановено по в.гр.д. № 446 по описа за 2011 г. на Врачанския окръжен съд, с което е отменено решението от 29.04.2011 г., постановено по гр.д. № 954/2010 г. на Мездренския районен съд, и е уважен предявеният иск с правно основание чл. 135 ЗЗД като е прогласена недействителността по отношение на В. М. Д. и Н. Х. Д., и двамата от [населено място], в размер на ? идеална част на договор за дарение, обективиран в н.а. № 61, т. 1, д. № 58/2009 г. на нотариус Б. М., рег. № 591, с район на действие РС-Мездра, по силата на който В. Н. Д. и Д. П. Д. на 24.02.2009 г. даряват на сина си К. Д. Д., собствен недвижим имот-СИО, представляващ апартамент № 9, находящ се в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 5, ап. 9, със застроена площ от 93 кв.м., ведно с избено помещение № 2 и 4,39% ид. части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж, като дарителите си запазват правото на ползване върху имота докато са живи. К. поддържат, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което молят да бъде отменено и постановено друго, с което искът по чл. 135 ЗЗД бъде отхвърлен като неоснователен. В изложение на основанията за допустимост по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторите не сочат като основание за допускане на касационното обжалване която и да е от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, не извеждат материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, по който се е произнесъл възивният съд в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не са представени и влезли в сила съдебни решения, които да обосноват искането за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба, В. М. Д. и Н. Х. Д., и двамата от [населено място] не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по оценяем иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, с цена над 5 000 лв. и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
В. съд е уважил предявеният иск с правно основание чл. 135 ЗЗД като е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, именно, че процесният имот е прехвърлен от касатора Д. П. Д. и неговата съпруга на втория ответник/техен син/ след като прехвърлителят е бил осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 116, вр. с чл. 18 НК, затова, че на 29.10.2008 г. е направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице – ищците В. и Н. Д., като е уважен и гражданският иск в размер по 10 000 лв. на всеки един от пострадалите, факти, които ги правят кредитори, както и че прехвърлителната сделка е под формата на дарение и няма възмезден характер, както изисква разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Съдът е приел, че вземането е възникнало от момента на деликта – 29.10.2008 г., прехвърлителната сделка е извършена на 24.02.2009 г. и за да бъде уважен отменителният иск по чл. 135 ЗЗД не е необходимо вземането да е установено по своя размер и да е изискуемо.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3.
Н. на което и да е от гореизброените основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, неконкретизирането от страна на касаторите на правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който да е от значение за изхода на спора, не дава възможност на настоящата инстанция да извърши преценката за наличие на законово определените предпоставки за допускане до касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. След като липсва изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение. Релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка обаче следва да се отбележи, че въззивното решение е постановено в съответствие с безпротиворечивата съдебна практика, която приема, че искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка/или друго правно действие/, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, или са от кръга на лицата по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, както и когато увреждащата сделка е извършена преди възникване на вземането, но е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 353 от 06.07.2011 г., постановено по в.гр.д. № 446 по описа за 2011 г. на Врачанския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 5763 от 05.08.2011 г. на Д. П. Д., В. Н. Д. и К. Д. Д., и тримата от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: