О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
гр. София, 07.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 482 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК, вр. чл. 63, ал. 1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от В. Н. Н. от [населено място], против определение без номер от 14 май 2012 г., постановено по в.ч.гр.д. № 35 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2012 г., с което е оставена без уважение молбата на Н. за продължаване с една седмица на срока за внасяне на държавна такса от 15 лева по подадена частна жалба против разпореждане от 22 март 2012 г. за връщане на частна касационна жалба против определение № 25 от 8 февруари 2012 г.
В жалбата се сочи, че частният жалбоподател поискал удължаване на срока, тъй като цялата процесуалноправна защита на жалбоподателя като трето лице по жалби по реда на ГПК виси пред окръжния съд в гр. Плевен просрочена, а с жалбите се сочи, че процесуалноправно недопустимо частен съдебен изпълнител извършва принудително изпълнение срещу длъжниците и третото лице при наличие на множество пропуски в изпълнителното производство; при явно заявени в исковата молба обстоятелства, преписката трябва да се предаде на компетентната за това прокуратура; недоразуменията и процесуалното преграждане от въззивния съд тръгнали и се съсредоточили единствено във връзка с държавната такса, а ако има наказателно производство няма да има гражданско дело и държавна такса не се дължи, а от друга – ако преценката на окръжния съд да откаже освобождаване на физическото лице от внасяне на такса, е безспорно право на съда, въпреки неправилността на тази преценка, то не подлежат на коментар от страна на окръжния и апелативния съд правата на юридическото лице да иска съдът да уведоми/възложи частния съдебен изпълнител да разпредели предпочтително държавна такса по реда на чл. 460, вр. чл. 136 ЗЗД, когато е водено производство по чл. 135 ЗЗД, като този ред е 100% приложим в случая; съдът следва да съобрази житейската логика – третото лице без имот, остава и без пари, като не се реши въпроса с държавната такса от съда, то третото лице остава без съдебна защита.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд приема, че за да бъде удължен от съда законен или съдебен срок по искане на страна в процеса, следва да се посочат уважителни причини за това; видно от подадената молба такива не са били изобщо изложени.
Определението е правилно.
Относимите обстоятелства са следните:
С разпореждане без номер от 22 март 2012 г. по в.ч.гр.д. № 35 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново съдът върнал частна касационна жалба на В. Н. поради невнасяне на дължимата държавна такса от 15 лева. С молба, наречена „отговор” от 10 април 2012 г. Н. поискал от въззивния съд да съобрази критериите на съдебната реформа и да изпрати съобщение на ответника за заплащане на дължимата държавна такса. Съдът оставил молбата без движение, като я възприел като жалба срещу разпореждането, и указал на Н. да заплати 15 лева държавна такса. С молба от 11 май 2012 г. Н. поискал удължаване на срока по съобщението на апелативния съд до една седмица, в който срок следвало да представи сериозна преписка по движението на исковата молба и съдебните актове.
Съгласно чл. 63, ал. 1 ГПК законен или определен от съда срок може да бъде продължен по искане на страната, ако са налице уважителни причини и искането е направено преди изтичане на срока. Преценката дали искането за продължаване на срока е основателно се извършва по въведените в правната норма критерии. В разглеждания случай молбата не съдържа изложение на причини, поради които частният жалбоподател не е бил в състояние да отстрани посочените нередовностите в дадения срок. Ето защо, макар исканото продължаване на срока да е направено своевременно, въззивният съд не е имал основание да счете молбата за основателна. Изложените в частната жалба причини, доколкото такива могат изобщо да се извлекат от нея, не могат да се вземат предвид – аргумент от чл. 64, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение без номер от 14 май 2012 г., постановено по в.ч.гр.д. № 35 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: