Определение №611 от 9.10.2019 по ч.пр. дело №1601/1601 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 611

гр. София, 09.10.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1601 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Община Попово срещу определение №266 от 24.04.2019 г. по в.ч.т.д.№132/2019 г. на АС Варна. С обжалваното определение е потвърдено определение №38 от 05.02.2019 г. по т.д.№161/2018 г. на ОС Търговище, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по компетентност на Административен съд Търговище.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се посочва, че Асоциация по водоснабдяване и канализация е корпоративно юридическо лице, неговите решения не са административни актове, а подлежат на обжалване по реда на ЗЮЛНЦ, който нормативен акт следва да се приложи по аналогия. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по въпроси, свеждащи се до следния, уточнен от настоящата инстанция въпрос, за който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Подлежат ли на обжалване по реда на ГПК решенията по чл.198в, ал.4 от Закон за водите, взети от Общото събрание на А. по водоснабдяване и канализация, с оглед правната същност на тези решения.
Ответникът по частната касационна жалба – Асоциация по водоснабдяване и канализация на обособена територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация” О., [населено място], заявява становище за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение съставът на АС Варна е приел, че А. по водоснабдяване и канализация на обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация” О., [населено място], не е учредена и регистрирана по реда на ЗЮЛНЦ, а по силата на Закон за водите, поради което и същата няма качество на сдружение по смисъла на закона. Посочил е, че А. по ВиК не е и търговско дружество и не формира и разпределя печалба, като целта й, съобразно чл.198б, т.2 от ЗВ, е управлението на ВиК системите на дадена обособена територия, разпределена между няколко общини, респективно А. изпълнява функциите на Общински съвет относно това управление, когато обособената територия обхваща няколко общини. Предвид изложеното относно функциите, статута и членския състав на А. по ВиК /държавата и една или повече общини/, е достигнал до извод, че същата не може да се причисли към субектите на гражданското право, а има характеристиките на административен орган, което е явно освен от членския състав, така и от властническата й компетентност с правомощия, изброени изчерпателно в закона – чл.198в, ал.4 от ЗВ и чл.7 от П., като при упражняване на тази компетентност, ОС на А. приема решения с характер на административни актове /решения за промяна на границите на обособената територия, за прекратяване на обособената територия и присъединяване на общините от нея в друга обособена територия/. В този смисъл е счел, че с иска, заведен от един от административните органи – Община Попово срещу взетите решения от Общото събрание на Асоциация по ВиК, обслужвана от „ВиК” О., [населено място] се атакуват решения, взети от орган с властнически правомощия, поради което тези решения с административен характер подлежат на отмяна по съответния административен ред по АПК, но не могат да бъдат обект на съдебно исково производство.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложените в обжалваното определение мотиви, формулираният в изложението въпрос е обусловил правната воля на съда, възприел становище, че решенията на ОС на А. не могат да бъдат обект на съдебно исково производство, но в случая не се установява наличие на поддържаното от частния касатор селективно основание. Решаващите изводи на въззивния съд са в съответствие с практиката на ВКС /обективирана в определение №253 от 30.04.2009 г. по ч.т.д.№35/2009 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, определение №303 от 18.04.2013 г. по ч.т.д.№1068/21013 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и др./, в която е разяснено, че исковете за отмяна на решения на колективни органи на юридически лица са конститутивни по своя характер и материалните и процесуални предпоставки за тяхното предявяване са регламентирани в съответния закон, който урежда правоотношенията между членовете и колективния орган на съответната организация, като при липса на изрична или препращаща норма, установяващи право на членовете да искат отмяна на незаконосъобразните и противоуставни решенията, то не съществува и потестативно право да се предяви конститутивен иск. Посочено е също така, че разпоредбата на чл.25 от ЗЮЛНЦ не може да се приложи по аналогия – съгласно чл.46, ал.2 от ЗНА, правоприлагането по аналогия предпоставя непълнота на нормативния акт и наличие на сходство между уредения и случая, за който се цели прилагане на закона по аналогия, но сходство между създаването, устройството, уредбата на правата и задълженията на членовете на сдружението на доброволен принцип с нестопанска цел и корпорацията на публичното право /каквато несъмнено е и А. по водоснабдяване и канализация, създадена със закон, с който са й възложени определени публичноправни функции/ не е налице. Настоящият състав споделя изцяло визираната практика на ВКС и тъй като в случая освен, че не е налице противоречива съдебна практика, частният касатор не е обосновал и наличие на непротиворечива, но неправилна съдебна практика, подлежаща на преодоляване, обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №266 от 24.04.2019 г. по в.ч.т.д.№132/2019 г. на АС Варна.
Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top