5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 611
София, 01.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 215/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] -[населено място] и по касационна жалба на Софийски университет ”Св.К. О.” -[населено място] срещу Решение от 20.ХІ.2009 г. по гр.д. № 891/ 2009 г. на СГС, с което е отменено Решение от 30.ІV.2008 г. по гр.д.№ 28 037/2006 г. на СРС, 43 с. в частта, с която са отхвърлени предявените като частични от “С. на българските художници” -[населено място] срещу [фирма] -[населено място] искове: за обезщетение за ползване (разходи за ел. енергия, топлоенергия, охрана, чистачка и вода) за периода м.І.2002 г. – м. VІІІ.2006 г. по чл. 236 ал. 2 пр. 2 ЗЗД, за обезщетение за ползване в размер на договорената наемна цена по чл. 236 ал. 2 пр. 1 ЗЗД за периода м.І.2002 г. – м. VІІІ. 2006 г. и за обезщетение за забавеното плащане на втората претенция за периода 5.ХІІ.2003 г. – 12.ХІІ.2006 г., и е постановено друго, с което съответно исковете са уважени, в останалата част решението е оставено в сила, и е уважен обратният иск по чл. 228 ЗЗД на [фирма] срещу третото лице – помагач СУ ”Св. Кл.О.” -[населено място]. Касационната жалба на [фирма] -[населено място] е срещу решението в частта, с която първоначалните искове са уважени, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че материалноправният въпрос: може ли имот публична държавна собственост да се отдава под наем, се решава противоречиво от съдилищата – с въззивното решение неправилно и след като е установено, че [населено място] за публична държавна собственост от 28.ІІІ.2000 г. процесният имот е предоставен за стопанисване и управление на СУ ”Кл.Орхидски”, който само може да претендира обезщетение за ползване, съдът е признал това право на ищеца, на когото не може да се предоставя след влизане в сила на ЗДС имот, публична държавна собственост. Жалбоподателят прави оплакване, че съдът не е обсъдил въпроса за публично – правния характер на собствеността и счита, че съдът не може да се позовава по този въпрос на решение по друго дело за прекратяване на наемното правоотношение. Позовава се на съдебна практика: Р. от 14.ХІІ.2004 г. по гр.д. №1584/2003 г. на СГС и Р. от 12.ХІІ.2002 г. по гр.д.№ 245/2002 г. на СРС, 45 с. в смисъл, че между страните по делото не може да възникне валидно наемно правоотношение с оглед забраната на чл. 16 ЗДС, затова е нищожен наемният договор и не възниква задължение за плащане на наемната цена, респ. обезщетение за ползване след прекратяване на договора. Иска да се допусне касационно обжалване. Касационната жалба на СУ ”Св. Кл. О.” -[населено място] е срещу решението в частта, с която обратните искове са уважени, с оплакване за неправилност на решението. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че по материалноправния въпрос: С. и ТвФ на С. един и същи правен субект ли са и с действията си ТвФ на С. ангажира ли С., въззивното решение противоречи на Р. на СРС, 45 с. по гр.д. №245/2002 г. и на Р. на СРС, 40 с. по гр.д. № 66/2001 г., и по материалноправния въпрос: може ли да се отдава под наем имот публична държавна собственост и по какъв ред, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р. на СГС по гр.д.№ 1523/2006 г., Р. на СРС, 45 с. по гр.д. №245/2002 г. и Р.на СГС по гр.д. №1057/2002 г. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
“С. на българските художници” -[населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на исканията на страните за допускане на касационно обжалване, както и жалбите по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, които съответно са уважени и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., затова приема, че жалбите са допустими, подадени в срок и редовни.
С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение и е постановено друго, с което са уважени първоначалните искове: за обезщетение за ползване (разходи за ел. енергия, топло – енергия, охрана, чистачка и вода), на основание 236 ал. 2 пр. 2 ЗЗД, за обезщетение за ползване в размер на наема, на основание чл. 236 ал. 2 пр. 1 ЗЗД за периода м.І.2002 г. – м.VІІІ. 2006 г. и за обезщете – ние за забавено плащане на втората претенция за периода 5.ХІІ.2003 г. – 12.ХІІ.2006 г., по съображения, че с влязло в сила решение по гр.д. № 2538/ 2004 г. на СГС, е уважен искът на С. по чл. 233 ал. 1 пр. 1 ЗЗД срещу [фирма] за освобождаване на заеманото помещение, предоставено по Договор за наем от 30.ХІІ.1999 г., прекратен с изтичането на срока, въз основа на което решение съдът е приел, че страните са били обвързани с валиден наемен договор, прекратен, считано от 1.І.2001 г., като ответникът не е освободил имота, като поддържа, че го ползва на основание сключен договор за наем със СУ ”Св. Кл.О.”. По съображения, че ответникът не е изпълнил задължението да върне на ищеца вещта по сключения с него наемен договор, след прекратяването му, съдът е изложил, че той не може да противопостави на наемодателя възражение за сключен наемен договор с третото лице, тъй като е установено, че държи имота, предоставен му от ищеца, на основание създаденото и прекратено наемно правоотношение, затова дължи обезщетение за ползване по чл. 236 ал. 1 ЗЗД. Съдът е посочил, че не следва да обсъжда последващите правоотношения между ответника и СУ ”Св.Кл. О.”, както и съдебните актове, постановени по спорове между тези страни, и че е неоснователно и възражението на ответника, че държи вещта по силата на наемен договор, сключен с третото лице, като няма доказателства третото лице реално да е предоставило наетата от него вещ за ползване на ответника, напротив – ответникът държи имот, предоставен му от ищеца, затова дължи обезщетение за ползване след прекратяване на наемния договор и обезщетение за разходите за имота. С оглед уговореното от ответника и СУ ”Кл.О.” в Договор за наем от 8.І.2001 г. и т.6 от Допълнително споразумение, съдът е уважил обратните искове на ответника срещу третото лице.
По касационната жалба на [фирма] -[населено място]:
Изложеният материалноправен въпрос: може ли имот публична държавна собственост, да се отдава под наем, не е релевантен за делото. Предмет на спора са искове на наемодателя по чл. 236 ал. 2 ЗЗД – за обезщетение за ползване на имота след прекратяване на срочния наемен договор и за платени от наемодателя разходи за имота, заеман от наемателя след прекратяване на наемния договор и въпреки противопоставянето на наемодателя. Затова към изхода на спора няма отношение въпросът за собствеността на имота, предмет на наемния договор, съответно дали имотът е публична държавна собственост и за правото на ползване, предоставено под условие, което още не се е сбъднало, на третото лице СУ ”Кл.О.”, съгласно РМС от 18.ХІІ.1969 г., РМС № 468/8.Х.1970 г. и ПМС № 25/18.V.1985 г., с които на С. се предоставя за използване изложбената галерия на [улица] до изграждането на национална картинна галерия, след което залата ще се предостави за нуждите на СУ ”Кл.О.”. Въпросът за собствеността, респ. за правата на третото лице върху имота, в който се намира предоставеното по сключения между страните по настоящото дело помещение, е неотносим към облигационното отношение на страните по делото, създадено въз основа на срочен Договор за наем от 30.ХІІ.1999 г. Въз основа на този договор ищецът, като наемодател, е предоставил на ответника помещението и след прекратяването на договора, ответникът не е изпълнил задължението по чл. 233 ал. 1 ЗЗД, за което е осъден с влязло в сила решение по гр.д. № 2538/ 2004 г. на СГС да върне имота на наемодателя С., за когото е прието, че има активна легитимация да води иска и искът е уважен, като ответникът е осъден след прекратяване на наемния договор да върне на С. наетата вещ (а не на СУ ”Кл.О.”, който претендира да има права) и не е уважено възражението за нищожност на наемния договор на основание чл. 16 ал. 2 ЗДС. Ответникът дължи на наемодателя обезщетение за ползването, както и разноските за помещението, платени от наемодателя, затова, че не е изпълнил задължението да върне вещта след прекратяване на наемния договор и е неоснователно искането да се разреши по делото въпросът кой има права върху имота – ищецът или третото лице – помагач. Поради това е неприложима към спора на страните посочената от жалбоподателя съдебна практика – Р. от 14.ХІІ.2004 г. по гр.д. № 1584/ 2003 г. на СГС и Р. от 12.ХІІ.2002 г. по гр.д. № 245/2002 г. на СРС, 45 с.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е неоснователно.
По касационната жалба на СУ ”Кл.О.” -[населено място]:
По изложения материалноправен въпрос: С. и ТвФ на С. един и същи правен субект ли са и с действията си ТвФ на С. ангажира ли С., жалбоподателят не доказва въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със съдебната практика – посочените Р. на СРС, 45 с. по гр.д. № 245/ 2002 г. и Р. на СРС, 40 с. по гр.д. № 66/ 2001 г., не са влезли в законна сила, поради което не се включват в съдебната практика по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
По материалноправния въпрос: може ли да се отдава под наем имот, публична държавна собственост и по какъв ред, по изложените съображения при разглеждане касационната жалба на ответника, че въпросът не е релевантен за делото, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е неоснователно.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 20.ХІ.2009 г. по гр.д. № 891/ 2009 г. на СГС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: