ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№612
София, 12.11. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 11 ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 617/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. А. Т. и М. И. Т. против определение № 161 от 17.06.2009 год. по ч. гр. д. № 1415/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, с което са потвърдени определение от 24.11.2008 год. по гр. д. № 2575/2007 год. на Пловдивския районен съд, с което е върната въззивната им жалба вх. № 2* от 24.10.2008 год. против решението на съда по гр. д. № 2575/2007 год. и определение № 1* от 11.03.2009 год., с което не е уважена молбата им за възстановяване пропуснатия от жалбоподателите срок за отстраняване нередовността на въззивната им жалба.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението се поставят въпросите – може ли въззивният съд да се произнесе с един съдебен акт при проверка правилността на две отделни определения на първоинстанционния съд и, ако при даване на указанията си за внасяне на държавна такса, съдът по чиято сметка таксата следва да се внесе се изпише само с инициали, това следва ли да се третира като ”особено непредвидено обстоятелство”, с оглед твърдението на жалбоподателите, по молбата им за възстановяване на срока за внасяне на дължимата държавна такса, че указанието не било ясно. Поддържа се, че отговора на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответникът А. В. С. в писмено становище оспорва частната касационна жалба. Твърди, че липсва мотивирано основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по същество излагат съображения в подкрепа правилността на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което са потвърдени определения на първоинстанционния съд – едното преграждащо развитието на делото, другото постановено в производство по възстановяване на срок намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да върне въззивната жалба на К. Т. и М. Т. против решението на Пловдивския районен съд по гр. д. № 2575/2007 год. е прието, че в указания едноседмичен срок жалбоподателите не са внесли дължимата държавна такса, с което не са отстранили нередовността на въззивната жалба. По молбата им за възстановяване на срока за внасяне на определената държавна такса съдът е приел, че пропущането на срока не се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Посочено е, че не би могло да се приеме за достоверно твърдението на жалбоподателите, че били заблудени, поради незнание и неразбиране, по сметка на коя институция е следвало да внесат дължимата държавна такса, тъй като институцията била посочена с инициалите ПОС. Това е така, тъй като в решението на районния съд е посочен съдът, пред когото то може да бъде обжалвано и въззивната им жалба е адресирана именно до този съд – Пловдивски окръжен съд, поради което инициалите ПОС не могат да касаят друг съд, още повече, че жалбоподателят Т. е притежавал необходимите правни знания и култура като адвокат, в каквото качество е действал, като процесуален представител и на съпругата си – жалбоподателката Т. Прието е, че тези твърдения не само не носят характеристиката на особени непредвидени обстоятелства, но те не са били непреодолими, тъй като, ако действително страните са изпаднали в незнание, то винаги са могли в срока да направят запитване до районния съд, както това е сторила жалбоподателката Т. , след изтичането на срока с молба от 22.12.2009 год.
Поставените в изложението въпроси нямат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като основание за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280 ГПК. Процесуалноправно въззивният съд е могъл да се произнесе с един съдебен акт по двете частни жалби против двете определения първоинстанционния съд, които се явяват и взаимно свързани. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, която е правилна и няма основание да бъде променяна. Вторият въпрос касае основателността на жалбата по същество. Понятието „особено непредвидени обстоятелства”, които страната не е могла да преодолее е обусловено от конкретните обстоятелства, които за всеки отделен случай са различни и подлежат на доказване. Дали дадени обстоятелства носят тези характеристики, касаят преценката на съда, подчинена на правилата на формалната логика, опита и научните знания. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, с която обжалваното определение е съобразено. Това е обезпечило точното прилагане на закона. Разпоредбата на чл. 64 ГПК е ясна, не се нуждае от тълкуване, по приложението и има трайно установена съдебна практика, което изключва хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 161 от 17.06.2009 год. по ч. гр. д. № 1415/2009 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ