1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№612
С., 13.05. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1280 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Т. от Република Швейцария, [населено място], чрез пълномощника си адв. И. И. от АК-С., против въззивно решение № 1635 от 11.12.2009 г., постановено по в.гр.д. № 1345 по описа за 2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 688 от 16.03.2009 г., постановено по гр.д. № 5149/2007 г. на Варненския районен съд, в частта му, с която е прекратен с развод бракът между М. Д. Т. от [населено място] и А. Т., сключен на 02.06.1988 г. в [населено място] с акт за граждански брак № 1054/02.06.1988 г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на мъжа, като след прекратяването на брака жената да носи брачното си фамилно име Т.. В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
К. поддържа, че въззивното решение по иска с правно основание чл. 103, ал. 2 СК/отм./ е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Към касационната жалба е приложено изложение – /молба/ и /уточнение/ по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторът сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, а и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не е изведен материалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по този иск, а са наведени твърдения във връзка с приложението на чл. 103 СК /отм./ за запазване на брачното фамилното име на съпруга след развода. В подкрепа на твърденията си, касаторът посочва и представя: решение № 291 от 05.10.2009 г. по гр.д. № 485/2009 г. на Хасковски окръжен съд, решение № 27 от 09.06.2009 г. по гр.д. № 131/2008 г. на Кюстендилския районен съд, решение № 189 от 16.03.2009 г. по гр.д. № 608/2008 г. на Софийски окръжен съд, без данни същите да са влезли в законна сила, за да бъде обоснована противоречива съдебна практика, както и Постановление № 5 от 15.03.1978 г. по гр. д. № 77/1977 г. на Пленума на ВС.
Ответницата по касационната жалба, М. Д. Т., чрез пълномощника й адв. В. Ст. М. от АК-В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по иск с правно основание чл. 103, ал. 2 СК/отм./ и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови решението си в частта, предмет на касационното обжалване, въззивният съд е приел, че искането на ищцата по чл. 103, ал. 2 СК/отм./ за запазване на брачното фамилно име Т. след развода, поради липса на съгласие на съпруга й затова, е основателно, тъй като за период от 13 години тя е придобила известност на работното си място и среда с фамилия Т., като това работно място и среда е в чуждоезична страна и лицето е познато с това фамилно име на сравнително широк кръг от хора и промяната му би му създало сериозни неудобства.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочат и трите хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид посоченото ППВС № 5/1978 г.
Във връзка със заявените основания за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, тъй като така както е поставен въпросът за приложението на чл. 103, ал. 2 СК/отм./, същият е общ и не се явява основополагащ за изхода на спора по този иск като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора без да упражни служебното начало във вреда на другата страна – ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Липсата на такъв правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1-3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените разноски за касационното производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1635 от 11.12.2009 г., постановено по в.гр.д. № 1345 по описа за 2009 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба с вх. № 7207/01.03.2010 г. на А. Т. от [населено място], Република Швейцария.
ОСЪЖДА А. Т. от [населено място], Република Швейцария да заплати на М. Д. Т. от [населено място] направените разноски за настоящата инстанция в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: